Книгата проследява развитието на българската народност в периода от IX до XVIII в. Разглежда се историческата приемственост на народността от средновековието до края на османското иго. Главните белези са запазеното етнотериториално единство, общият език и културното развитие. Наред с българското самосъзнание се запазва и чувството за славянска принадлежност. Един от оригиналните научни изводи е, че българите винаги живеят само като народност и не може да се говори за ново понятие като "нация", защото двете се покриват исторически. С тези и други интересни схващания трудът ще намери горещ отклик сред българската културна и научна общественост, както и сред всички истински родолюбиви българи.

ДЯЛ ПЪРВИ: МЕЖДУ ДРЕВНОСТТА И СРЕДНОВЕКОВИЕТО

1. Предверие на Средните векове
2. Историко-географска обстановка
3. Демографски процеси
4. Протосредновековни държави

ДЯЛ ВТОРИ: РАННОСРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

1. Франкско кралство
2. От кралство към империя
3.  Франкска империя след Карл Велики
4.  Източнофранкско кралство — Римска империя
5.  Английско кралство
6.  Западни славянски държави
7.  Княжество Велика Моравия
8.  Кралство Чехия
9.  Кралство Полша
10.  Полабски прибалтийски славяни
11.  Пиренейски полуостров
12.  Западна църква
13.  Европа през X — XI в.

ДЯЛ ТРЕТИ: РАННОСРЕДНОВЕКОВЕН ИЗТОК

1. Китайска империя
2.  Индийска държава
3.  Японска държава
4.  Арабски халифат

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪПРОСИ

1. Характерни своеобразия на ранносредновековното общество
2.  Историографски преглед: проблеми и задачи

ИЗВОРИ И ИСТОРИОГРАФИЯ

В книгата "История на Средновековния свят - Том 2" историята на средните векове се разглежда като неразделна част от общата история на народите, а техния живот - като цялостен социален организъм.