Книгата "Пастирски грижи за младите хора в риск" е първо по рода си изследване в което са разгледани пастирските грижи за младите хора, съответно разпределени в трите основни глави:

В Първа глава са разгледани значението на термините „хора в риск”, „млади хора в риск”, видовете основни групи млади хора в риск и е извършен анализ на трите основни групи, предмет на настоящото изследване – млади хора без родители, наркозависими и  боледуващи от СПИН/HIV млади хора.

Втора глава е посветена на сравнително-историческия анализ на извори и примери на случаи на пастирски грижи за младите хора в риск, според Свещеното Писание на Стария и Новия Завет, светите отци на Църквата, църковната история и съвременното им състояние в различните поместни Православни църкви; състоянието на тази грижа в България в Българската православна църква, Римокатолическата църква и при някои протестантски деноминации, както и методите на грижа за споменатите групи млади хора.

В Трета глава се посочват и анализират специалната пастирска подготовка, участието на енорията в тази грижа, включваща църковното доброволчество, благодатният живот на Църквата в тайнствата  Евхаристия, Покаяние и Елеосвещение като важен фактор при специалното душегрижие за младите хора в риск.

• систематизиране,
• представяне
• осмисляне

• Книгата е насочена към широк кръг читатели

• по-пълно обгръщане на ислямската представа за Иисус Христос
• разкриване на ислямските аргументи и съпоставителен анализ с християнството, което по своята същност е христоцентрично.

• екологичната криза;
• дехуманизиращият потенциал на биотехнологиите;
• хомосексуализмът;
• религиозният фундаментализъм;
• съвременният феминистки прочит на Библията;
• „лицата" и границите на междурелигиозния диалог и други.

• Авторката излиза отвъд етнолитературния центризъм, показвайки феномена на българския сецесион в контактните му точки с европейския контекст.
• Изследването не визира единствено персоналиите – откроени са мотиви, художествени похвати и основни философски възгледи на литературната епоха, както и водещи концепции за изкуството, споделяни от българските автори, чиито високохудожествени текстове принадлежат на златната Belle Époque.