Темата за познанието общо и за богопознанието в частност води началото си още от първосъздадените хора и Едемската градина, минава през годините на историята и стига до наши дни.

През цялото си историческо съществуване и през всичките степени и етапи на своето духовно възвисяване и културно развитие мислещият човек със своята любознателност винаги е търсил и търси отговори и обяснение на въпросите за неописуемата красота, дивната хармония и последователната закономерност в устройството и уредбата на това велико чудо, наречено Вселена, както и на собственото му битие.

Темата за богопознанието присъства като важна част и съществен елемент в съдържанието на почти всички съществували и съществуващи религии и религиозни течения, както и  в учението на повечето философи и философски системи , затова и отговорите са толкова много, така и различни, както са и те самите.

В основата на почти всички еретически учения лежи именно въпросът за богопознанието, или, казано с други думи, ересите в историята на християнството са един макар и несполучлив  опит да се даде отговор на въпросите: що е Бог, каква е неговата същност и какво е отношението Му към света и човека.

Почти всички свети отци, учители и църковни писатели, като най-верни интерпретатори и най-задълбочени тълкуватели на Божественото Откровение, са спирали богоозареното си внимание на темата за богопознанието.

Настоящият труд има за цел да разгледа въпроса за богопознанието, както той е застъпен в учението на тримата кападокийски светители: Василий Велики, Григорий Богослов и Григорий Нисийски, затова и носи заглавието „Богопознанието според светите отци кападокийски“.