В книгата "История на Средновековния свят - Том 2" историята на средните векове се разглежда като неразделна част от общата история на народите, а техния живот - като цялостен социален организъм.  

„Литературният сецесион: българската Belle Époque“ е първото монографично литературоведско изследване върху българския декоративизъм (началото на 20. век).

• Авторката излиза отвъд етнолитературния центризъм, показвайки феномена на българския сецесион в контактните му точки с европейския контекст.
• Изследването не визира единствено персоналиите – откроени са мотиви, художествени похвати и основни философски възгледи на литературната епоха, както и водещи концепции за изкуството, споделяни от българските автори, чиито високохудожествени текстове принадлежат на златната Belle Époque.

В книгата си "Що е социология" Елиас обяснява "зависимостите", които обвързват личността дори преди раждането й и възникващите по-късно "отношения на преплитане" "Що е социология?" насочва читателя към "социологическо мислене", което е ключ и прозорец за разбирането на съвременния свят.

Книгата на проф. д-р Иван Денев "Българската православна църква под комунистическа власт (1944-1989)" е трета част от неговото документално изследване. В тях авторът разглежда взаимоотношенията между Църквата и Държавата в България по времето на социализма. Изследването включва нови материали за Българската православна църква. То обхваща главно:

• Архива на МВнР, фонд 10 (Дирекция по Вероизповеданията) и
• Централния държавен архив (ЦДА).

Книгата е опит да се изясни същността на секуларизираната религиозност, с цел да се открои опасността от крайните и прояви: цялостното и приемане или категоричното й отхвърляне. Секуларното приемане на Бог като някаква „идея", която няма отношение към света и човека, е модернизирана форма на идолопоклонство - новата вяра в човекобога. Така е застрашено призванието за богоуподобяване, което е и причината за кризата на човешката идентичност - когато не знаем кои сме, не познаваме произхода си и не съзнаваме своето призвание. Налице е объркване и разделение сред самите християни, а нахлуването на ислямизма в Европа показа, че секуларизмът се оказва обш враг и на християнския, и на ислямския фундаментализъм. Естествен е стремежът към щастие, но то се оказва илюзорно, ако човек не носи у себе си любовта и Божия дух - тогава всичко се насочва срещу него. На ада, който богоборците сами творят на земята, в книгата се противопоставя задачата пред Църквата и вярващите: да се опитат да покажат пътя към намирането на изгубения смисъл на човешкия живот. Той не е в отхвърлянето или заклеймяването на секуларизираната религиозност. Пред изкушенията и ще устои само новият, завърнал се към себе си човек. В книгата е заложен интердисциплинарният подход - тя е „кръстопът" на различни дисциплини, като История на религиите, Психология на религията, Апологетика, Антропология, Социология (даже и Политология). Надявам се да бъде полезна и за интелигентния, но така самотен човек, който може да открие верния път към Бога, защото Христос съществува и за онези, които не вярват в Него. Клара Тонева

Книгата на историка В. Ф. Иванов "Православният свят и масонството" е издадена за пръв път през 1935 г. в Харбин (Манджурия).

• Тя представлява Конспективен исторически очерк за "Братствата на свободните зидари";
• говори се за проникване на масонството в Русия и неговото участие в смутните събития през 1905 -1917 г.;
• привежда се богат фактически и документален материал, който обхваща периода от средата на 17 в. до първата трета на ХХ век.

Авторът прави сбит и същевременно дълбок анализ на идеологията на масонсrвото и свързаните с него политически организации, религиозни секти, окултни и теософски общества, лъжеученията на Е. Блавабска, Н. Рьорих, С. Булгаков, Н. Бердзев, усилено пропагандирани в наши дни. В контекста на изследваните проблеми несъмнен интерес представляват страниците, посветени на описанието на живота и духовните заблуждения на руската емиграция.

Аскетическата практика на поста, идваща от дълбока древност, е изключително важна за духовното усъвършенстване на християнина. Още повече това се отнася до Великия пост - най-продължителния от всички многодневни пости, който по особен начин е посветен на покаянието и, завършвайки със Страсната седмица, непосредствено довежда вярващите до празника на Светата Пасха. Особено значение има първата седмица на Великия пост, когато молитвено-аскетическият подвиг е най-строг, когато Църквата призовава православните по възможност по-често да посещават богослуженията в храмовете. Голяма част от книгата съдържа проповеди, отнасящи се към първата седмица на Светата Четиридесетница. Другите две части на сборника са проповеди, произнесени в други великопостни дни и проповеди за Страстната седмица.

Lorem Ipsum