Книгата проследява развитието на българската народност в периода от IX до XVIII в. Разглежда се историческата приемственост на народността от средновековието до края на османското иго. Главните белези са запазеното етнотериториално единство, общият език и културното развитие. Наред с българското самосъзнание се запазва и чувството за славянска принадлежност.
Един от оригиналните научни изводи е, че българите винаги живеят само като народност и не може да се говори за ново понятие като „нация“, защото двете се покриват исторически. С тези и други интересни схващания трудът ще намери горещ отклик сред българската културна и научна общественост, както и сред всички истински родолюбиви българи.