Архимандрит Евтимий Сапунджиев: живот, църковна и академична дейност (1884-1943 г.). Юбилеен сборник по случай 75 години от кончината на архимандрит проф. д-р Евтимий (Сапунджиев).
- Съставители: Димо Пенков, Клара Тонева, Здравко Кънев.
Проф. д-р архим. Евтимий Сапунджиев (със светско име Лука Найденов Сапунджиев) е роден на 25.07.1884 г. във възрожденска Копривщица. През 1898 г. постъпва в Българската духовна семинария в Цариград, която завършва през 1904 г. като първенец на випуска. Същата година приема монашество, ръкоположен е лично от Негово Блаженство българският екзарх Йосиф І. През есента на 1904 г. иеродякон Евтимий заминава да учи с екзархийска стипендия в Киевската духовна академия, която завършва като „кандидат-магистрант по богословие“. През 1908 г. учи философия последователно в Иена, Гьотинген и Мюнхен. Завръща се в България през 1911 г. и започва преподавателската си дейност в Софийската духовна семинария. В началото на 1914 г. заминава за Берн, където защитава докторска степен по философия с дисертация на тема: „Die Sympathielehre David Humes und die Einfühlungslehre von Theodor Lipps“ (Берн, 1915 г.). На 26.12.1915 г. е ръкоположен в йеромонашески чин от пловдивския митрополит Максим, а на 8.01.1917 г. същият архиерей го въвежда в архимандритско достойнство. През 1922 г. архим. Евтимий е избран и назначен с конкурс за първи редовен професор при катедрата по Систематическо богословие на новосъздадения Богословския факултет на Софийския университет, като заема тази длъжност от 1.01.1923 г. В продължение на 21 години архим. Евтимий е редовен професор и титуляр на катедрата по Християнска апологетика с История на религиите и Християнска философия. Първата встъпителна академична лекция на тема: „Елементи на вяра в основите на нашето познание“ е изнесена от него на 9.11.1923 г. в аудитория № 45 на Университета. Това е и първата академична лекция в историята на Богословския факултет . През академичната 1924-1925 г. е избран за декан, а на следващата – 1926 г. заминава на шестмесечна специализация в чужбина. Проф. д-р архим. Евтимий (Сапунджиев) умира на 21 ноември 1943 година.
Основни приноси: като автор на десетки студии и статии, проф. д-р архим Евтимий (Сапунджиев) задава „програмата“ за развитието на дисциплината Християнска апологетика в българското богословие за десетилетия напред. Тя включва теми и дискусии като отношението между вярата и разума, необходимостта от религия и откровение и много други. Тематичното разнообразие и аналитичната дълбочина на неговия научно-изследователски подход поставят основата, върху която се изгражда апологетичната наука в България. Архим. Евтимий е и основоположникът в изучаването на дисциплината История на религиите в Богословския факултет, очертавайки ясно нейното място и значение. Като изявен апологет, религиозен философ, народен будител и радетел за чистотата на родното Православие, проф. д-р архим. Евтимий (Сапунджиев) е от достойните личности, които, отличаващи се с богословска харизма и визионерство, очертават пътя на развитие на българската богословска наука.