Издателство „Либрум“ предлага на българския читател първата преведена и издадена на български език повест притча на популярния в целия православен свят писател – монах Салатиил – „Светогорецът“. Авторът я определя като „художествена проза, основана на реални събития, която като никоя друга книга, е преживяна от атонските старци – носители на традицията на исихастите“.  Консултант на книгата е духовният баща на Монах Салатиил и сам той исихаст – отец Рафаил Берестов. Няма да е пресилено ако наречем тази книга „уникална“, защото разказът в нея е за мистичната общност на „невидимите“ аскети-исихасти,  които тайнствено обитават Света Гора Атон, без да се показват на никого. Сюжетът повдига завесата над този феномен на общоправославната духовност и култура, по един увлекателено иносказателен начин, но не с елементи на фантастика или неосъществимости, а чрез правдивия разказ на съобщника и брата – монах Салатиил. Самият той, застанал на границата между видимото и невидимото през 2010 година, обяснява в книгата явлението с невиждането на атонските монаси-пустинници по следния начин:  „Невидими, тоест неизвестни за хората от този свят, те са главно заради това, че самият свят не иска да ги знае, не иска да познава такъв начин на живот и вътрешно му се противи.” За „невидимите“ или още наречени „мълчаливи старци“ светът, извън Света Гора Атон, знае твърде малко, а тяхното етико-аскетично учение е обвито в тайнственост: „Светогорецът разказал, че Православието от древност познава подвига на странничеството и винаги е имало Божии хора, чиито единствени притежания били Библията и броеницата. Покрив бил им синьото небе, постеля – зелената морава, храна – коравият сухар, питие - водата от ручеите, роднини – всички хора, а баща – Бог“. „Непрестанно бързайки за среща с Бога“, Светогорецът повежда читателя  не през очакваното абстрактно и пожелателно битуване, а през живота, такъв какъвто е в действителност – от падналото в безмълвна молитва тяло в монашеската килия до угрозата на съвременното пиратство, от омаята на природната красота до унищожителната сила на природната стихия, от Атонската пустош до космополитния Санкт - Петербург.  Където и да се пренася действието обаче повествованието остава изпълнено с толкова вътрешна хармония и наситено с толкова жизнеутвърждаваща светлина, че в края му читателят се чувства дълбоко пречистен и успокоен. И както казва авторът Монах Салатиил Филипов: „Прочитайки книгата „Светогорецът”, вие ще получите духовен инструмент, който ще ви помогне да живеете в този паднал свят, без да се боите от нищо и никого, защото сърцето ви ще стане смело, а душата – спокойна.” Книгата „Светогорецът“ открехва леко вратата на мистицизма, за да открие пред читателя Пътя за единението на човека с Бога така, както го следват атонските невидими старци – чрез „пречистване на сърцето“ и „ежедневния подвиг на молитвата“. За главния герой – Светогореца, авторът казва, че той е „събирателен образ на монасите в пустинята, които чрез духовно делание се стремят да достигнат изживяването на единството с Бога“. Сюжетът представлява идейно-тематична симбиоза между истории на аскетите-монаси на Света Гора и случки от съвременния свят, заплетени като в монашеска броеница от Атон до Санкт Петербург. На една част от читателите събитията, описани в него могат да изглеждат фантастични и реалността в романа на монах Салатиил да бъде посрещната с недоверие, но това е защото в сегашния свят на кариерна и материална надпревара, хората нямат опита и знанието да различават истинското осъществяване на Божието чудо от фантасмагорията. За друга част от тях онова, което се случва с героите ще бъде несъмнена истина. При всички случаи книгата „Светогорецът“ ще ги докосне. Уникалността на „Светогорецът“ е и в още един пункт – неосъзнатият копнеж по промяна, който лежи под повърхността на прочетеното и е закономерно следствие от съпреживяването на случващото се в повествованието. Защото и силно вярващите християни и типичните умерени атеисти, с всяка следваща история осмислят за себе си думите на главния герой, Светогореца, към своя млад събеседник: „Каква полза, ако станеш милионер или президент, а в душата ти, както преди, има тревожност, завист, злоба, страх, суета и пустота? И, обратно – ако нямаш нищо, но в душата ти има свещен покой, исихия, мир, любов, Бог, то имаш всичко!“ Книгата „Светогорецът” се чете на един дъх не само заради интересния сюжет, характерен за притчите и поднесен от майстора - разказвач Монах Салатиил, а защото в нея има всичко, което едно литературно произведение може да съдържа, за да се запомни и да бъде любимо:  приключение и детектив, приказка и философия, мистика и чудо. Читателите я наричат „Ключ на вратата към Бога“, „Приключение, изпълнено с духовност“, „Благодат, която достига направо в сърцето“, „Роман – пътеводител в Православието, който не просто те води по страниците, а те издига нагоре“ и споделят: „Светогорецът“ това е книга-мечта за всички православни християни, която представлява практически учебник за живота, сякаш написан специално за теб.“ Прочитайки книгата "Светогорецът" читателят ще се запознае с един уникален автор, познат до този момент на десетки вярващи християни в няколко православни страни. Творчеството на монах Салатиил не се изчерпва с художествената  проза. Той е автор на богословски трудове, поезия, дневници и филми. Повечето му книги са драматизирани, а по негови стихове са написани множество песни. Необикновеното в личността му е това, че сам той – монах, сега подвизаващ се в пустинническа килия на Света Гора Атон, пише главните си произведения в художествена проза. Трилогията му „Началникът на тишината“, „Ангелите винаги идват“, „ИНЦИ“, както и настоящата книга са написани в непознатия досега в православното творчество стил „повест притча“. Книгата „Светогорецът” се чете на един дъх, заради интересния сюжет, характерен по принцип за притчите и поднесен от майстор разказвач. Четирите книги на монах Сaлатиил  досега са претърпели общо над двадесет издания в тираж от няколкостотин хиляди и продължават да се издават. Самият автор обяснява стила си с притчите, разказни в Евангелието. Така проповедта става жива и поучителна от само себе си, няма нужда от дидактика. Възможно ли е по този начин да се говори за Христос, за Християнската вяра? Отговорът е в нарастващата популярност на книгите на автора сред православния читател.  За читателите, които познават творчеството на автора , тази книга е сбъднато желание да я видят на български език. За останалите книголюбители – тя е неравнодушното предизвикателство, което ще ги срещне с необичаен автор – сам той обитаващ пустинническа килия на Света Гора Атон и неговата „повест притча“ – вече преведена на няколко езика и претърпяла множество издания. Книгата е подходящо четиво за различни възрастови и социални групи. Чрез думите и делата и на главния герой – Светогореца, по жив и разбираем начин се представят духовния и молитвен подвиг на исихазма и най-силното му оръжие – покайната Иисусова молитва. Тази книга съдържа в себе си всичко, което да я превърне в любимо четиво.    

"Гражданите на Видин" са представени хронологично по рождените им дати или с паметни за града събития, знакови годишнини, тържествени чествания и празници, белязани в животописните хроники с тяхното дейно участие, инициативност и значим принос. Изданието се посвещава на 30-годишнината на вестник ВИДИН - от 13 август 1991 г. В алманаха са включени над 250 имена на личности, допринесли с живота и делата си за възраждането и развитието на гр. Видин. Биографичните бележки, очерковите скици, белетристичните импресии и кратките летописни есета са взаимствани преди всичко от материали, публикувани във вестника през годините. Снимките са от многогодишната колекция на вестника, фонда на Държавен архив - Видин и частни лица, а повечето рисувани портрети са възпроизведени от видинския художник Веселин Маринав - Нацин.

Книгата е опит да се изясни същността на секуларизираната религиозност, с цел да се открои опасността от крайните и прояви: цялостното и приемане или категоричното й отхвърляне. Секуларното приемане на Бог като някаква „идея", която няма отношение към света и човека, е модернизирана форма на идолопоклонство - новата вяра в човекобога. Така е застрашено призванието за богоуподобяване, което е и причината за кризата на човешката идентичност - когато не знаем кои сме, не познаваме произхода си и не съзнаваме своето призвание. Налице е объркване и разделение сред самите християни, а нахлуването на ислямизма в Европа показа, че секуларизмът се оказва обш враг и на християнския, и на ислямския фундаментализъм. Естествен е стремежът към щастие, но то се оказва илюзорно, ако човек не носи у себе си любовта и Божия Дух - тогава всичко се насочва срещу него. На ада, който богоборците сами творят на земята, в книгата се противопоставя задачата пред Църквата и вярващите: да се опитат да покажат пътя към намирането на изгубения смисъл на човешкия живот. Той не е в отхвърлянето или заклеймяването на секуларизираната религиозност. Пред изкушенията и ще устои само новият, завърнал се към себе си човек. В книгата е заложен интердисциплинарният подход - тя е „кръстопът" на различни дисциплини, като История на религиите, Психология на религията, Апологетика, Антропология, Социология (даже и Политология). Надявам се да бъде полезна и за интелигентния, но така самотен човек, който може да открие верния път към Бога, защото Христос съществува и за онези, които не вярват в Него. Клара Тонева

"Психологическото и религиозното битие на човека" Неврозата като шанс за съзряване, възприятието на времето в психоанализата и аналитично ориентираната психология, психозите и литературата, езическото, старозаветното и новозаветното в модерния човек са само част от интригуващите теми в книгата на проф. Владета Йеротич. Човекът е както душевно същество, така и "homo religiosus" - едно отворено за светостта, търсещо Бога създание. Има психолози и психотерапевти, които, прехласнати от богатството и безграничността на човешката душевност, губят от поглед самата му душа, онова, което се намира отвъд душевните прояви и е самият реален корен на душата и личността в нейната психофизична и духовна цялост. Но има, за съжаление, и богослови, толкова запленени от свръхразумните божествени тайни, че не са в състояние да обърнат внимание на обикновения страдащ човек от всекидневието, най-често привързан към преходното и греховното, но заедно с това и винаги жаден за истински живот, спасение, смисъл, добро, красота, истина и святост.

В традицията на Църквата тайнството брак е възприето като свещен съюз, даващ възможност на човека за пълноценна изява на вложените в него заложби. В условията на съвременното общество бракът и семейството са в разпад, а те са основното градивно ядро на обществото, на нацията, на държавата, които също са в процес на разложение. Авторът на тази книга изследва с изключителна задълбоченост и с най-дълбока проникновеност брака като тайнство, като „велика тайна'' (Ефес. 5:32). Защото съюзът на две личности - на мъж и жена, родени в различно време, при различни условия, с различни наследствени предразположения, с различни характери, темперамент, възпитание и т.н., и съединението им в едно неразделно есръхиндивидулно единство, в една свръх-лична величина е нещо свръх разумно /тайнство/. Такова е било разбирането за брака навсякъде през цялата история на човечеството. Най-ярък израз на тази концепция на теория и на практика е учението на Православната църква за брака. Книгата на православния автор включва три глави:

1. Бракът – естествено общение между мъжа и жената;
2. Мистично съдържание на тайнството брак;
3. Тайнството брак и човешката свобода.

Дълбоко задоволство би изпитал всеки разумен човек, мъж или жена, ако би имал воля да прочете с внимание, търпение и разбиране тази рядко назидателна и многополезна книга.

Настоящият труд "Византийски икони. Практическо ръководство за начинаещи" е полезен и актуален не само за утвърдени иконографи. Той е замислен и като справочник за всеки, който се интересува от историята, развитието и технологията на иконописта. Изучаването и изповядването на Христовото учение е немислимо без свещените изображения - иконите. Те са неделима част от Православното вероучение и традиция. Практическото приложение на съдържанието ще доведе до обогатяване на всички, които имат интерес от това изкуство. И, надяваме се, ще доведе също и до осезателен резултат върху облика на иконите. Иконите, които ще се появят занапред в нашите храмове, изписани от автори, носещи църковно съзнание и благодатно водени от Светия Дух.

Книгата на Клара Тонева "Въведение в Православното догматическо богословие" представлява пълен университетски курс лекции по догматическо богословие. Догматическото богословие е основна богословска дисциплина, която се изучава във всички средни и висши духовни училища. Настоящият учебник у предназначен за курса по догматика във висшето училище.

Трудът проследява събития, факти и обстоятелства, свързани с неизвестни или малко известни моменти от българската църковна организация по време на Втората световна война в два от църковните субекти в новоприсъединените земи в Беломорска Македония едновременно с провежданата политика на Царство България в тези територии. Темата предлага на вниманието на читателите различни аспекти на проблема от историческа и църковноправна гледна точка. Документирането на проследените събития в Драмско със сигурност ще провокира дискусия въпреки в повечето случаи категоричността на използваните архивни материали. В тази връзка Дилян Николчев се надява историческата пропаганда да отстъпи пред документираната памет, която максимално се е опитал да „улови“ и предаде в изследването си за тези, които се интересуват от присъствието на българските граждански, полицейски, военни и църковни власти в Беломорието по време на Втората световна война. В строго научно-преподавателски аспект изследването е ориентирано към лекционните курсове и програми на дисциплините „Устройство и управление на БПЦ“, „История на БПЦ“ (нова и най-нова църковна история) и „Съвременна история на България".

„Литературният сецесион: българската Belle Époque“ е първото монографично литературоведско изследване върху българския декоративизъм (началото на 20. век).

• Авторката излиза отвъд етнолитературния центризъм, показвайки феномена на българския сецесион в контактните му точки с европейския контекст.
• Изследването не визира единствено персоналиите – откроени са мотиви, художествени похвати и основни философски възгледи на литературната епоха, както и водещи концепции за изкуството, споделяни от българските автори, чиито високохудожествени текстове принадлежат на златната Belle Époque.