Издава се по инициатива на Е. Иванов, М. Илерт и И. Найденов като част от научната монографична поредица „Eastern Church Identities” (Brill – Ferdinand Schöningh, Berlin/Paderborn 2021, ISSN 2628-9741). Научна редакция: П. Шрайнер, И. Христов, Е. Иванов Езикова редакция и корекции: Х. Хибер, С. Бигам, Е. Иванов Сборникът е съвместен проект на Методиевия център в Елванген, Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, ЕКД Хановер и научната редколегия на „Eastern Church Identities”. Научните публикации са от областта на медиевистиката, църковната история и археология, средновековната философия, старозаветната и новозаветната библеистика, литургиката, християнското изкуство, славянската палеография и архивистика. Авторите са утвърдени учени в България и чужбина. Текстовете и илюстрациите към тях се публикуват за първи път и съдържат неизвестни или малко известни свидетелства за живота и делото на св. св. Кирил и Методий, техните ученици, както успешното продължение Кирило-Методиевското дело в България.

Темата "Автономия-автокефалия и начин на провъзгласяването им" е благодатна поради научната си значимост и практическа важност в перспектива, както и поради недостатъчната разработеност. В същото време тя е комплексна и много сложна и за нейното разработване са необходими добри аналитични способности и опит в извършването на научни изследвания, добра теоретическа подготовка.

• Книгата е полезна за научни работници, клирици на Българската православна църква и за широк кръг читатели, интересуващи се от проблемите, засягащи статута на отделните църковни субекти в рамките на всеправославната общност.

Богослужебната книга "Апостол" съдържа четивата от апостолските послания за цялата година.

Тъгата е много повече от чувство, тя е „знание“ за загубата на нещо ценно. „Да, скърбящият е „знаещ“ в много отношения. Но странно: това „знание“ за изгубеното, от което не може да се отърси, е именно онова, което може да му помогне да се справи със своето страдание. То като че ли му отваря вратите към познанието. Ако премине през тях, той ще се промени, а с това ще се променят и неговите чувства. Чрез страданието той израства и се трансформира в едно по-ясно виждащo човешко същество. При преминаването през първата „арка“ на страданието, непосредствено до усещането за загуба започва да гнезди oсъзнаването, че в собствения ни живот е имало нещо ценно. Точно това непосредствено прозрение, което осенява човека веднага след настъпването на трагичното събитие, крие в себе си зародиша на утехата. „… нека се опитаме да разберем как се разгръща този процес на познанието, роден от болката“.

"Гражданите на Видин" са представени хронологично по рождените им дати или с паметни за града събития, знакови годишнини, тържествени чествания и празници, белязани в животописните хроники с тяхното дейно участие, инициативност и значим принос. Изданието се посвещава на 30-годишнината на вестник ВИДИН - от 13 август 1991 г. В алманаха са включени над 250 имена на личности, допринесли с живота и делата си за възраждането и развитието на гр. Видин. Биографичните бележки, очерковите скици, белетристичните импресии и кратките летописни есета са взаимствани преди всичко от материали, публикувани във вестника през годините. Снимките са от многогодишната колекция на вестника, фонда на Държавен архив - Видин и частни лица, а повечето рисувани портрети са възпроизведени от видинския художник Веселин Маринав - Нацин.

В продължение на много години ние се фокусираме върху индивидуалните двигатели на успеха: страст, упорита работа, талант и късмет. Но днес успехът все повече зависи от това как си взаимодействаме с другите. Алтруистът, Егоистът и Кантарът са трите основни роли в социалните взаимоотношения и сe проявяват най-вече в бизнес средата. Егоистите сa като черни дупки – те засмукват максимално количество облаги и енергия от фирмата, без да се интересуват какво причиняват с това на колегите си. Кантарите са най-многобройната група и следват принципа „колкото ти на мене – толкова аз на тебе“. Алтруистите са най-малко, но имат силата да трансформират както отделни хора, така и цели компании и общности, като внасят атмосфера на доверие, уважение и лоялност във взаимоотношенията. Те щедро споделят времето, енергията, знанията, уменията, идеите и връзките си с другите, без да очакват нещо в замяна. Някои от тях обаче „прегарят“, затова умните Алтруисти не позволяват да бъдат превръщани в изтривалки. Те не само правят организацията по-добра, а и самите печелят повече признания и успехи и се чувстват по-удовлетворени и щастливи от останалите групи. Организационният психолог Адам Грант е проучил повече от 3000 души от различни индустрии и култури по света, както и факти от историята, бизнеса, политиката, за да формулира принципите на успеха на Алтруиста и да отговори на въпросите как и защо той се издига до върха, какво печели за другите и за себе си и как ние да бъдем такива. „Най-добрият начин да се издигнете до върха на стълбата е да вземете и другите със себе си!“

СЪДЪРЖАНИЕ: Предисловие

• Биографични данни
• Слава и благодарност на Бога за всичко!

Той е с нас

• "Явно, техническа нередност"
• "Всичко ще бъде наред, малкия"
• "Колко странни сте вие, филолозите!"
• "Добрият дядо"
• "А къде е иконата на отец Гавриил"
• "Дай сега да те изцеля"

Той четеше мислите на човека

• "Ти трябва да дойдеш тук"
• "Така ли смяташ да прекараш целия си живот"
• "Замириса ли ти колата?!"
• "Не те ли дразни гърбът"
• "Не се тревожи"
• "Хайде, Котико, не спирай"
• "Къде е кърпичката ми"
• "С високоскоростен транспорт"
• "Проповед от полицейския мотоциклет"
• "Риба по време на поста"
• "Ние се помирихме"
• "Я ми донеси едно еротично списание"
• "Как не можах да се разделя с преподобни Гавриил"
• "Как грузинският светия ни покани в Грузия"

Изцеления по молитвите на преподобни Гавриил

• Монахиня Наталия (Хатридзе)
• Пелагия Татарашвили
• Сулико Гвинджилия
• Лела Цирекидзе
• Теа Дарчиа
• Натиа Сулуашвили
• Автандил Дарджания
• Елена Гецадзе
• Торнике Чикадзе
• Протойерей Давид Григалашвили
• "Старецът Гавриил е дошъл заедно с нашия Серафим"
• Дивеево
• Карина
• Манана Хорбаладзе
• Цветовете на хортензиите са като пяна

Завещание на преподобни Гавриил От автора Фотографии Акатист

Протойерей Димитър Тухчиев е роден в Сопот през 1976 г. Средното си образование получава в родния град. Зъвършва Богословския факултет на СУ "Св. Климент „Винаги съм се питал кога и как са възникнали първите епископски центрове на територията на България, какъв е бил приблизителният им брой, кои са били техните седалища, къде са се намирали, колко време са съществували, как е била устроена Църквата по българските земи. Превратностите на времето не са пощадили нищо - земетресения, войни и пожари са унищожили почти всичко. Частично е запазен споменът за някои епископии в различни списъци (кодекси), други преоткриваме днес с помощта на археологията и историята, за местоположението на част от тях продължават да се водят научни дискусии, някои епископии са прераснали в митрополии, съществуващи до ден днешен. Като студент се случваше да попадна на статии и книги, описващи по-известните епископии, свързани предимно с българската история, и много рядко епископии от римския и византийския период. Един ден през 2019 г. от чисто любопитство реших да си припомня това, и така в продължение на една година събирах и систематизирах натрупаните знания. Постепенно се подреди мозайката от антични, средновековни и съвременни епископии (епархии), разкриващи ни разпространението на християнството през вековете. През 2020 г. се оформи текстът, който днес разгръщате. Дълго се колебах дали изобщо да достигне до читателя, защото съм наясно, че знанието, което имаме, се променя и вероятно някои от фактите вече са остарели. Книгата е написана за широк кръг читатели и няма претенциите да бъде научен труд, а само да ни напомня за трудовете и духовните подвизи на нашите предшественици, живели преди нас. Защото е добре човек не само да познава своята история, но и да се укрепва с вярата, дадена ни от Бога. Църквата Христова е вестител на словото Божие, а пазител на чистата вяра по апостолска приемственост се явява нейният епископ, резидиращ в главния град на областта.“ Прот. Димитър Тухчиев

Молитвата е безкрайно творчество, по висше от всяко друго изкуство или наука. Чрез молитвата ние влизаме в общение с безначалното Битие. Или иначе казано, по този канал в нас навлиза животът на Самосъщния Бог. Молитвата е акт на върховна мъдрост, на превъзхождаща всичко красота и достойнство. В молитвата е святото упоение на нашия дух. Но пътищата на това творчество са сложни. Хиляди пъти ще изпитаме ту пламенен стремеж към Бога, ту повторно отпадане от Неговата Светлина. Често и по различен начин ще усетим неспособността на ума ни да се издигне към Бога. Понякога ще стоим сякаш на ръба на безумието и с болка в сърцето ще изповядваме на Бога бедственото си състояние...

Lorem Ipsum

"Как станах свещеник: обикновените необикновени истории" е сборник с личните разкази на тридесет и трима православни свещеници, избрали да служат по всички краища на света, за пътя им към и в свещенството. Тук е представен погледът отвътре и от първо лице към причините и мотивите за поемането към, но и за носенето на свещеническото служение, допълнен с много споделени от свещениците лични преживявания, размисли и съвети към всеки, който търси Истината.  В продължение на три години съставителят на книгата Димитър Митев събира споделените истории на свещеници от цяла България и чужбина. Среща се с тях лично или чрез интернет. Той продължава да търси и записва още спомени и вече работи върху втори том на сборника. „Как станах свещеник“ е още една книжовна възможност за духовна полза и насърчение във вярата, както на миряни, така и на духовни лица, както на напреднали във Вярата, така и за хора, които тепърва пристъпват и се запознават с благодатните и незчерпаеми духовни богатства на Светото Православие.

Книгата разглежда живота и омилетичното наследство на един от строителите на съвременна България - Скопски и Пловдивски митрополит Максим.

Книгата "Пастирски грижи за младите хора в риск" е първо по рода си изследване в което са разгледани пастирските грижи за младите хора, съответно разпределени в трите основни глави:

В Първа глава са разгледани значението на термините „хора в риск”, „млади хора в риск”, видовете основни групи млади хора в риск и е извършен анализ на трите основни групи, предмет на настоящото изследване – млади хора без родители, наркозависими и  боледуващи от СПИН/HIV млади хора.

Втора глава е посветена на сравнително-историческия анализ на извори и примери на случаи на пастирски грижи за младите хора в риск, според Свещеното Писание на Стария и Новия Завет, светите отци на Църквата, църковната история и съвременното им състояние в различните поместни Православни църкви; състоянието на тази грижа в България в Българската православна църква, Римокатолическата църква и при някои протестантски деноминации, както и методите на грижа за споменатите групи млади хора.

В Трета глава се посочват и анализират специалната пастирска подготовка, участието на енорията в тази грижа, включваща църковното доброволчество, благодатният живот на Църквата в тайнствата  Евхаристия, Покаяние и Елеосвещение като важен фактор при специалното душегрижие за младите хора в риск.

Патрологията е наука за творенията на светите отци и  учители на Църквата. Настоящият учебник  е преиздание на труда на проф. Илия Цоневски. Луксозно издание в два тома с твърди корици, кожена подвързия. Първи том съдържа 587 стр.

Настоящият сборник съдържа част от кореспонденцията на архиманрит Софроний (Сахарав) с Дейвид Балфур, англичанин и римокатолически монах, който приема православието през 1932 г. В жертвената си готовност да помогне на своя събрат, измъчван от рационалистични недоумения в търсенето на истинското богопознание, отец Софроний е принуден да разкрие пътя на своето огнено покаяние, заради което неведнъж е удостоен с Божии посещения. П исмата засягат предимно аскетически теми: послушанието, духовния плач, умно-сърдечната молитва, безмълвието и др., но също така и конкретни същностни разлики между истината на Православната църква и някои западни интелектуални течения. Публикуваните писма до Дейвид Балфур са най-ранното от духовните писания на отец Софроний. Годините, които предшестват тази кореспонденция, за него са време на напрегнато търсене на Бога – на божествения Абсолют. През онзи период не го напускала мисълта как човек може да премине границите на този временен живот, защото според думите му „духът на човека не приема идеята за смъртта“. Самият отец Софроний описва състоянието си тогава така: „Цялото мое битие се съсредоточаваше в търсенето на изход от тесните граници на времето и пространството“ към познанието на Вечното и Абсолютното. Публикуваните в тази книга писания са ценно свидетелство, което разкрива изворите на богословието на отец Софроний. Учението, изложено в тези писма, е родено в недрата на атонското предание учение и в много отношения предначертава книгите му „Старецът Силуан“ и „Ще видим Бога както си е“.

• Писмата съдържат всички основни положения, които определят по-нататъшното превръщане на отец Софроний в духовно явление на нашата епоха.

Богато илюстрираното пълноцветно издание включва повече от сто образци на православната иконопис и изкуство от целия свят, включително и от България. Представена е също съвременната православна иконописна традиция в Западна Европа и по-конкретно в Австрия. За първи път се публикуват някои от иконите на иконографа Петър Шалъфов за българския храм „Св. Йоан Рилски“ във Виена. Книгата е особено подходяща за млади хора, тъй като в синтезиран вид, по един увлекателен и достъпен начин, запознава с основите на православната вяра, изложени в Символа на вярата, с основните тайнства, разказва живота на светците от Стария и Новия Завет, на много мъченици и подвижници на светата Църква, включително и на просияли по българските земи. Книгата е насочена към всички, които искат да направят своите първи стъпки в православната вяра.

• Изданието е одобрено от Службата за православно училищно образование в Австрия за работа в гимназиалния курс в часовете по Религия-Православие.

Православното догматическо богословие е наука за вечните, неизменни, богооткровени истини на християнската вяра. Думата „догмат“ означава твърдо, установено определение, истинско и задължително. Учебникът по догматика се преиздава поради изчерпването му и нуждата от него. Книгата е с твърди корици, кожена подвързия и съдържа 414 стр.

Монографията "Псалмопението. Духовно-музикална съкровищница на двата завета" разглежда в различни аспекти псалмопението и изобщо употребата на псалмите. Основната цел на книгата е да преоткрие, да синтезира, да представи и да осмисли чрез авторски коментари множество изследвания за мястото и значението на псалмопението от Древността до наше време. В увода авторът прави кратка характеристика на Псалтира, поставя въпроса за авторството на псалмите, за същността и функцията на псалмопението, както и кратък обзор на изследванията, посветени на проблематиката на труда. Сред основните тематични области в четирите глави на монографията са особеностите на певческите книги Псалтикон и Азматикон, пряко свързани с Псалтира; изследването на псалмовите надписи и припсалмовите термини, както и на псалмопенията или на отделните псаломски стихове, които са в богослужебния ред на Вечерната, Утринната, Литургията и останалите последования от денонощния богослужебен кръг. Текстът на монографията се основава на значително количество проучени източници, свързани с нейната тема – на български, руски, немски, английски и гръцки език, познаването на които показва ерудицията и задълбоченото навлизане в проблематиката на текста. Ценни са обобщаването и систематизирането на информация от многобройни публикации, тяхното коментиране и въвеждането на авторски наблюдения и изводи. Това превръща монографията на гл. ас. д-р Любомир Игнатов и в ценно пособие, което въвежда в спецификата на тази материя.

Lorem Ipsum

Настоящият “Сборник с богослужебни текстове и нотирани песнопения за Страсната седмица” съдържа пълното богослужебно последование за Страстната седмица. Той представя единна рамка и визия на всички отделни богослужебни книги (Служебник, Часослов, Постен Триод, Паримийник, Апостол, св. Евангелие), които се употребяват в тези богослужения. Редът в чинопоследованията, съобразен с църковния устав, утвърден от Св. Синод, е наистина незаменимо пособие за всички участници в тях. Улеснена е работата както на свещенослужителите, така и на клиросните певци. Преводите на западна петолинейна нотна система прави църковните песнопения достъпни за най-широк кръг изпълнители.

• "Блаженствата" са нотирани от ставрофорен иконом Димитър Попконстантинов, според изпълнението им в Духовната академия.
• "Господи воззвах", "Всякое дихание" и "Евлогитариите" са взети от сборниците на Петър Динев.

Сборникът "Свидетелство, служение и богослужение на Църквата" е резултат от научноизследователските дейности по едноименния проект, чиято цел е да припомни "отеческата съкровищница" на Църквата в областта на практическото богословие. СЪДЪРЖАНИЕ Предговор Част първа Костадин Нушев. Духовни напътствия и нравоучитедни наставления на свети Софроний Врачански за просветното служение на българските свещенослужители Иван Йовчев. Просветителската дейност на митр. Методий (Кусев) до избора му за Старозагорски архиерей Ангел Карадаков. Църковно-социалната дейност в Неврокопска епархия по времето на митрополит Борис lagaru Laurentiu-loan. Situatia Bisericii Ortodoxe Romane in Perioada interbelica - puncte cheie Илиана Димова. Ролята на адаптираните библейски текстове (наративи) в проеса на възпитание на децата в предучилищна възраст Елеонора Асенова. Възприемане на музиката в обучението по религия в детската градина Огнян Узунов. Съвременни практики на духовно-просветна и църковно-милосърдна дейност на Русенска света митрополия Част втора Иво Янев. Църковно-социални и пастирски аспекти в служението на св. св. Кирил и Методий Георги Канев. Войната според Православното Предание въз основа на българските публикации до 1944 г. Михаил Михайлов. Военното свещенство: необходимост и нормативни предпоставки за неговата реализация Кирил Синев. Съвременни аспекти на румънското военно свещенство Г. Попиванов, В. Тонева, И. Янев, В. Мутафчийски. Военномедицинският опит и служението на ближния. Приносът към възпитанието на децата в енорийските центрове в цивилна обстановка Гроздан Стоевски. Приносът на сдружение „Св. Георги Победоносец" в пастирската грижа за християни военнослужещи Ваня Карчина. Християнската любов към ближния в служението на Църквата Красимир Иванов. Ролята на пастира в процеса на личностна промяна при зависими в контекста на психо-социална рехабилитация Част трета Иван Иванов (Кюмурджийски). Социалното измерение на Евхаристията в контекста на българската и световна икумена Татяна Иванова. Неръкотворните образи на Иисус Христос („Камулиански" и „Светото Лице") Любомир Игнатов. Жената и църковнопевческото дело през вековете. (Видни песнопойки и химнотворки в Православната църква) Стоян Малинов. Знаменният разпев във „Всенощно бдение" On. 37 от Сергей Рахманинов Делян Тодев. Произход и развитие на типика във византийската и българската литургична практика. (Общи постановления) Николинка Климукова. Чудесата Христови в стенописите от Новата митрополия в Несебър. Ролята на вярата за изцеленията. (Посветено на 420-годишнината от преизписването на храма) Силва Маринова. Христовите притчи в българската църковна живопис през Възражданет

Образът на Сина човешки заема особено място в новозаветната литература. Решаването на въпросите около произхода и значението му се оказва един от големите проблеми пред съвременната библеистика. Неслучайно Barnabas Lindars описва проблема с този образ като "основен център на разисквания в новозаветните изследвания през двадесети век". Въпросът е твърде сложен както в старозаветна така и в новозаветна светлина. Би могло да се каже, че в новозаветен план той придобива изключително значение с оглед на мястото, което му отрежда църковното учение от една страна, а от друга сложността на повдиганите въпроси, които включват решаването на проблеми от разнообразен характер в областта на семитската лингвистика и историята на религиите относно:

• историческия образ на Иисус Христос,
• появата на синоптическата традиция,
• богословското значение на образа в евангелията и др.

Повечето хора мечтаят за безоблачно щастие, вечна любов, привлекателна външност, вдъхновяваща и високоплатена работа... Накратко – живот, за който останалите да им завиждат. Социалните мрежи и консуматорската ни култура постоянно подхранват този фалшив идеал за щастие. Гарантираните начини да го постигнем обаче все повече заприличват на сапунен мехур, който авторът на тази книга спуква, като заявява смело: „Целият този сладникав позитивизъм и радостни врели-некипели за самопомощ наблягат най-вече на това, което ви липсва. Ключът към добрия живот е да не ви пука за това да трупате още и още, а да ви пука само за истинските и важните неща“.

В Учебната програма по краезнание за град Бургас авторът е заложил  постепенното паметно "завоюване" на ключови градски обекти и територии, но и на специфичните социални групи, които следва да усвоят тази културна аксиология. Учебната програма разгръща в детайли начините за овладяването на децата в детските градини и учениците в основните училища на бургаските културни пространства, специфични точно и само за тази определена градска общност, за осмислянето и изпълването им със социален смисъл, за културната експлоатация на тези пространства като актуализатори на традицията, паметта и идентичността. Проф. дн. Диана Радойнова