Activitatea socială și filantropică a Bisericii. Ghid Strategic

The first section of this strategy is a short overview of the social teaching of the Orthodox and Catholic Churches, and other chapters lists specific community outreach practices of Bulgarian Orthodox Church, Romanian Orthodox Church and other Christian churches in Europe, in particular their compassionate and charitable work in a wider, European context. They include also recommendations for optimising the work of church organisations and the Church‘s official structures on the local diocese and parish levels. Specific examples of the diakonia practised in the studied countries are cited. The role and work of Christian organisations which support the Church in providing services to people in need is also addressed. International community outreach practices within churches and the recommendations of experts found in this strategy are an important factor in developing the social welfare work of the Orthodox Church in unison with the Church‘s and the holy fathers‘ teachings. The strategy offers new methods for diakonic work which corresponds to the needs of the Church and its members engaged in assisting vulnerable populations.

Какво е Антарктика? Една необикновена природа на границата между земното и космическото? Своеобразна научна лаборатория, криеща тайните на миналото и бъдещето на земния климат? Съкровищница на природни ресурси от световно значение? Земя с вече немалка история на героични усилия на границата на човешките възможности? Бъдещ дом на многобройни заселници? Чия е Антарктика? Дали е общочовешко наследство, което и занапред ще остане управлявано съвместно от група страни според разпоредбите на Антарктическия договор? Или напровит, тепърва предстои да бъде разделена на отделни владения? Много въпроси, с още повече отговори. Множество представи, пречупени както през личния поглед на отговарящия, така и през опита на отделните нации, някои от които присъстват в Антарктика от векове, други сравнително неотдавна, а трети с перспективата тепърва да се включат в изследването и усвояването на тази уникална и все още недотам позната част на Земята. Антарктика е неразделна част от историята и елемент от националната идентичност на немалко страни. Трудно можем да си представим норвежците без Амундсен, или пък британците без Скот и Шакълтън. Но въпреки съревнованието в националното самоутвърждаване и самочувствие, Антарктика е станала едно рядко място за безкористни жестове и сътрудничество, дори през времена, когато другаде те липсват. Това сурово пространство, наред с търсенето на аргументи за националната гордост, нито за момент не е преставало да бъде поле за партньорство, взаимопомощ и обмен не само на знания и информация, но при нужда и на храна, гориво и лекарства - един от малкото примери за това, как разпокъсаното политически, верски и икономически човечество успява да загърби онова, което ни разделя и противопоставя. Антарктика е не само модел за едно желано състояние на човечеството, но и една абсолютна възможност, действително осъществена в най-тежки моменти на сблъсъци и конфликти. Моделът Антарктика е тържество на нормалните човешки отношения, който отива отвъд естествените национализми и егоистичните, понякога мегаломански национални стратегии. Така погледнато, Антарктика е една осъществена утопия, елемент на възможен нов световен ред. Българското присъствие на Антарктика, макар и по-скромно, също носи своите уроци. Ще се намерят разбира се скептици, които за това присъствие ще кажат нещо от рода на "Барабар Петко с мъжете" или "Всичкото Мара втасала". Истината е, че Антарктика е едно от малкото места на света, където нашата малка нация може да бъде равна на големите. Може, въпреки икономическите трансформации и ниско национално самочувствие. Изглежда, че в една или друга степен това са усещали всички по-влиятелни български държавници, сменили се на политическия връх от 60-те години на миналия век насам. При всяко правителство нещо се е правело, и ако цялата пъстра компания е подкрепяла поредната експедиция, то не е било с цел дивиденти за предстоящи избори. Това е един от немногото примери, в които безспорно е имало осъзнаване на факта, че българското присъствие в Антарктика е принос, макар и малък, към усилията на човечеството да опознае по-добре нашия общ дом Земята и себе си. Настоящият труд е един опит тази своеобразна мозайка от виждания да бъде свързана с по-цялостна картина. Тематиката е прекалено обширна за изчерпателно предстаявне, затова предлагаме едно лаконично изложение (донякъде с изключение на темата географски имена), с разбираем акцент върху българското присъствие на Ледения континент. Изданието включва списък на участниците в първите двадесет български експедиции, а значително място е отделено на подробен справочник на българските географски имена в Антарктика. Същевременно картината е богато илюстрирана със стари и съвременни карти, рисунки и снимки, сред които и немалко уникални. Дадена е също обширна библиография, позволяваща по-нататъшното навлизане в отделни области съобразно интереса на читателя. А включените в книгата лични разкази на няколко български антарктици съхраняват за историята страници от българското приобщаване към антарктическото битие.

Книгата е посветена на теоретичната и терапевтична рамка, на специфичните нарушения в артикулацията, фонемиката и фонологията на българския език. Представени са конкретни терапевтични стратегии и етапи на:

• логопедичната интервенция при артикулационни нарушения;
• артикулационната и акустичната характеристикана нормативните фонеми;
• видовете неправилна артикулация;
• методите за постановка, автоматизация и диференциация на нарушените звукове.

Ръководството предлага конкретен лингвистичен материал и логопедични упражнения за преодоляване на нарушената артикулация. Практическото ръководство е полезно за клиничната работа на логопеди и представлява интерес за всички, които се интересуват от правилната реч на децата.

"Библейски еврейски език за духовните училища" е първото помагало, което излиза на български език от този вид. Той е не само богословска дисциплина, но и същевременно важно средство за изучаването на други библейско-богословски дисциплини, като напр. старозаветната екзегетика и старозаветното богословие изобщо. Той е предназначен за духовните училища и семинарии, но може да се ползва и за самостоятелно изучаване. Съдържанието на учебника по Библейски еврейски език, състоящо се от 35 урока, е подредено по добре известна схема, използвана при най-добрите еврейски граматики. За написването на този учебник са използвани като образци най-добрите съвременни граматики в тази област на немски и английски език.Съдържанието на учебника по Библейски еврейски език, състоящо се от 35 урока, е подредено по добре известна схема, използвана при най-добрите еврейски граматики. Първите два урока въвеждат в историята на Библейския еврейски език като клон на семитските езици. Проследена е историята на азбучната система на Библейския еврейски език. Уроци III-V разглеждат накратко спецификата на библейско-еврейската фонетика, илюстрирана със съответните таблици (2-5). Уроци VI-XI се занимават с представяне на граматични категории като:

• съществително,
• прилагателно,
• определителен член,
• местоимения,
• предлози,
• въпросителни думи и др.

По-голямата част от учебника е посветена на категорията глагол (уроци XII-XXXIII). Разгледани и илюстрирани са категориите

• "силни" и
• "слаби" глаголи,

като са представени за целта таблици. В края на учебния материал е отделено място за числителните имена и са разгледани особеностите на еврейските собствени имена (топоними, лични имена и теофорни имена). Урок ХХХV, който разглежда особеностите на собствените имена, представлява едно нововъведение към схемата на бибелйско-еврейската граматика.

Книгата „Богословие на Новия Завет“ на о. Теодор Стойчев е сериозен научен проект. От една страна служи за осмисляне на някои значими и актуални аспекти в съвременната библеистика, и от друга – разглежда тълкувателни проблеми. Предлаганият труд не се ограничава с отговор на въпроса относно причините за отдалечаването на библейското от систематичното богословие, довело до това вярата да престане да участва в тълкувателния процес. Или пък за секуларното отношение към свещените текстове, при което образът на библейския Иисус се откъсва от църковния контекст и се разглежда в зависимост от предпоставките на съответния тълкувател. Авторът вижда своята задача преди всичко в това: - да покаже дълбоката връзка между Свещеното Писание и Свещеното Предание; - точно да определи ползите и приносите на историко-критичния метод; - да изтъкне, че Новият Завет трябва да си върне свръхестествения характер. Едва тогава той ще може да ни представи автентичния образ на Иисус Христос. Този идеен ракурс е нов за нашата богословска действителност и определено има приносен характер. СЪДЪРЖАНИЕ: Увод История на Новозаветното Богословие

• Раждане и развитие на новозаветното богословие до появата на Реформацията (XVI в.)
• Новозаветното богословие след Реформацията до края на XVII в.
• Новозаветното богословие от края на XVIII до края на XIX в.
• Новозаветното богослови от края на XIX и през XX в.

Вяра (Богословие) и история Свещеното писание и свещеното предание

• Гласът на светите отци
• Боговдъхновеност на Свещеното Писание

Методи на библейската критика

• Историко-критически метод
  • Текстуална критика (textual criticism, наричана още lower criticism)
  • Историческа критика (historical criticism, наричана още higher sriticism)
  • Критика на писмените извори (Source Criticism)
  • Критика на формите и жанровете
  • Критика на традицията (traditional criticism)
  • Критика на редакцията (redaction criticism), наречена също критика на композицията (composition criticism)
• Нова литературна критика (new literatury criticism)
  • Структурализъм
  • Наративна критика
  • Критика с оглед отговора на читателя (рецептивна критика)
  • Хаизъм
• Други методи
  • Канонична критика
  • Екзистенциални перспективи
  • Специални перспективи
• Фундаменталистки интерпретации
• Оценка на предходните критики
  • Положителна оценка
  • Отрицателна оценка
• Православна критика

Историческият Иисус Христос Образът на Месия преди идването на Иисус Христос в плът

• Екскурс
• Ангеломорфна христология

Преображение Господне Заключение

Книгата на Теодор Стойчев "Богословие на просперитета: православна критика" предлага сериозно и задълбочено проучване на харизматичното движение "Богословие на просперитета" от гледна точка на православната теология и традиция. Специфичните белези на "евангелието на благоденствието", както е известно сред своите последователи, са материалното благосъстояние и физическото здраве на човека. Движението "Богословие на просперитета" е тясно свързано с много от ценностите на новото време и на модерния свят: здраве, преуспяване, благополучие, късмет, богатство, щастлив живот. Много от предизвикателствата и стандартите, през които съвременният човек е поставен в модерната епоха, по пряк или косвен начин се свързват с идеите на това религиозно учение. Авторът на книгата - протойерей Теодор Стойчев, е роден през 1973 г. в гр. Русе. Свещеник е към храмовете "Св. Атанасий Велики" и "Успение Богородично" в гр. Варна. Доктор по богословие с дисертация в областта на Свещеното Писание на Новия Завет.

"В памет на академик проф. протопр. д-р Стефан Цанков: Сборник научно-богословски изследнания" е с борник с доклади от проведената на 24 ноември 2008 г. в Богословския факултет на СУ " Св. Климент Охридски" международна научна конференция. Конференцията е по повод на:

• 120-годишнината на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и
• 85-годишнината на Богословски факултет.

Посветена е на академик професор протопрезвитер д-р Стефан Цанков (1881-1965) - един от най-значимите авторитети в областта на академичното богословие в България и по света.

Книгата "Възвръщане към мистичния опит на отците: учението за нетварните божествени енергии в гръцкото богословие на XX век" на преподавателя по Патрология в Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" доц. д-p Светослов Риболов е своеобразно възвръщане на българското богословие към автентичните теми и въпроси на православието през XX век. Значимостта на книгата се обуславя и от липсата на подобна проблематика, свързана с темата за божествените енергии, в родното ни богословие през посочения век. Историческият обзор на гръцките богослови по посочената проблематика е изключително полезен за разкриването на основните теми и дискусии в гръцкото богословско мислене. Освен чисто гръцкия богословски контекст книгата на д-р Риболов ни запознава и с връзките на това богословие с руското, сръбското и румънското богословие по предложената тема, както и с влиянието на западното богословие в дискусията за нетварните енергии. Трите прихожения в края допълнително аргументират мястото на изследваната тема в съвременното гръцко богословие. Книгата е особено полезна като учебно помагало по дисциплината „История на православното богословие npeз XX век", но би била полезна и интередна за всеки, който се итересува от християнско богословие и философия.

Разделът за Църквата ("Еклисиология: учение за Църквата") влиза в трети том на "Догматика на Православната Църква (Православна философия на истината)" от преподобни Иустин (Попович) преди всичко като самостоятелна част ("Църквата - всетайна Христова"), но същевременно (ако се съди по титула на оригиналното издание) това название се явява сякаш и общо подзаглавие на целия трети том. И наистина, темата за Църквата, съзиждана между двете пришествия на Господ и след това преминаваща във вечността, е ключова за последния том на "Догматика"-та, издаден от преподобни Иустин повече от петдесет години след излизането на първите две книги. Може би именно третият том е най-оригинален в сравнение с първите две книги на "Догматика"-та. "Догматика на Православната църква. Еклисиология" е произведение на зрял автор, натрупал голям духовен и житейски опит, много години чел в оригинал и превеждал от сръбски език светоотечески съчинения и жития на светии; на автор, за когото догматиката бе не отвлечен сборник от истини, а ръководство за живот и житие; на автор, който, живеейки според светоотеческите заповеди и изцяло проникнат от съчиненията на отците и учителите на Църквата, и сам стана светия, и читателите призова към святост, да станат истински членове на Църквата - Тялото Христово.  

За първи път се издава трудът на преподобни Иустин Попович, намиращ се в трети том на "Догматика на Православната църква" и посветен на последните съдбини на света. В сравнение с други православни курсове по догматика, в "Догматика на Православната църква. Есхатология" авторът не толкова изброява догматите, колкото показва тяхното непосредствено и ръководно значение в живота на християнина. Книгата, насочена към съвременния читател, ще принесе несъмнена духовна полза на хората, търсещи твърда опора в бързо променящия се свят.

За първи път се издава трудът на преподобни Иустин Попович, включен в трети том на "Догматика на Православната църква" и излагащ православното учение за Църквата и действията на Светия Дух в нея, за светите Тайнства, йерархията, богослуженията и празниците. Догматика на Православната църква ще принесе несъмнена духовна полза на хората, търсещи твърда опора в бързо променящия се свят.  

Втората част на "Догматика на Православната църква. Пневматология", в която се излага православното учение за Църквата и действията на Светия Дух в нея, за светите Тайнства, светите добродетели, за йерархията, богослуженията и празниците, за Пресвета Богородица, светиите, светите мощи, светите икони и Честния Кръст. Книгата ще принесе голяма духовна полза на читателя и особено на тези, които търсят твърдата, истинската опора в променящия се и бързо прехождащ свят.

Монографията „Екскурзоводски длъжности в туризма” е предназначена за студентите от специалност „Туризъм” към катедра „Маркетинг и туризъм” във Факултет по Обществени науки на Университет „Проф. д-р Асен Златаров” при подготовката им по учебната дисциплина „Туристическо екскурзоводство”. Съдържанието на труда е структурирано в четири части:

• Първа част изяснява същността на трудовите ресурси в туризма, дефинира термина „Екскурзовод” и класификацията на екскурзоводските длъжности.
• Втората част разглежда видовете екскурзоводски длъжности според обхватната насоченост на екскурзоводската дейност.
• Третата част разкрива видовете екскурзоводски длъжности според състава на пътуващите, а четвърта част обосновава екскурзоводските длъжности според спецификата на вида туризъм.

В монографията са подробно описани и анализирани различните видове екскурзоводски длъжности като реализация в екскурзоводската практика и професионална насоченост и развитие на специалистите в екскурзоводската професия.

Юбилейно издание по случай 200 години от възстановяването на манастира "Св. св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян". Видинска света митрополия Манастир "Света Троица" 2014 г.

Здраве, болести и страдания. Какво казват медицината, религиите и Библията Проф. д-р Дечко Свиленов има православно духовно и медицинско образование. Работил е 36 години в Българската академия на науките в областта на медицинските научни изследвания. Автор е на над десет книги на богословска тематика /на български и немски език/, изнася доклади у нас и в чужбина по теми като науката и Библията,животът от биологична и библейска гледна точка, човекът в конфронтация между доброто и злото. Ръководена от него международна фондация осъществява и проект за разпространение на Библията сред политици и общественици.

История на религиите - метроном на отсамното и отвъдното. - В: Религия, ценности, ортодоскалност: религията и науката в 21 век. Международен тематичен сборник

"Капитализъм без човечност, солидарност и справедливост е неморален и няма бъдеще" Кардинал Райнхард Маркс (Reinhard Marx) e роден през 1953 г. в Гезеке, ФР Германия. Следва богословие в университетите в Падерборн, Париж, Мюнстер и Бохум; докторат по богословие (1989). Ръкоположен за свещеник (1979) и за епископ (21.11.1996); титулярен епископ на Петина и викарий в Падерборн (1996-2001), епископ на Трир (2001-2008); архиепископ на Мюнхен и Фрайзинг (2008), кардинал (2010). Председател на комисията "Справедливост и мир" към Немската епископска конференция и Централния комитет на немските католици (1999-2009); от 2004 г. председател на Комисията по обществени и социални въпроси към Немската епископска конференция. През 2012 г. е избран за президент на Комисията на епископските конференции на Европейската общност със седалище в Брюксел. По-важни трудове: Християнска социална етика: контури, принципи, полета на действие (2002). Справедливостта е възможна. Реплики по въпроса за социалната държава (2004). Справедливост пред Бога (2006).  

Литература. Подготовка за матура. Книгата има за цел да подгомогне подготовката на зрелостниците за матурата по български език и литература. Разгледани са всички автори, изучавани в 11 и 12 клас, и техните произведения, включени в учебно-изпитната програма. За всеки от авторите е дадено кратко представяне и насоки за интерпретации на изучаваните произведения. Предложени са примерни аргументативни текстове от двата матуритетни жанра, както и насочващи планове за създаване на такъв текст. Включени са и примерни тестови задачи по литература по модела на изпитния вариант за държавния зрелостен изпит.