Книгата на Клара Тонва "Ако любов нямам..." е посветена на християнството, чието основно съдържание, както и пълнотата на християнския живот, се свързват в едно чрез личността на Богочовека Иисус Христос. През призмата на разгледаните в текста централни теми на православното богословие - за Света Троица, за Боговъплъщението, за Светия Дух и за Църквата, които са от основополагащо значение за църковния и социалния живот, се прави опит да бъде изразена православна позиция относно актуални съвременни проблеми, каквито са:

• екологичната криза;
• дехуманизиращият потенциал на биотехнологиите;
• хомосексуализмът;
• религиозният фундаментализъм;
• съвременният феминистки прочит на Библията;
• „лицата" и границите на междурелигиозния диалог и други.

В книгата се преплитат догматически, социологически и религиоведски теми и представлява интерес за широк кръг читатели - от такива, които се интересуват от богословие, до търсещи Бога или невярващи.

"Вестители на Божието царство е" книга е за библейските пророци от Амос до Реставрацията. Пророците са най-трудни за тълкувателите на Библията. Рядко на света са се появявали хора като тях, до такава степен устремени към бъдещето… Пророците и днес за нас са предвестници на Истината… Те са ни скъпи като учители на вярата и живота” – така авторът, прот. Александър Мен, говори за книгата си. За пръв път „Вестители на Божието царство” е издадена през 1992 г. в Москва. „Настоящата книга е една от най-ярките в цялостното творчество на отец Мен. Темата за пророчествата от Стария Завет и тяхната връзка с боговъплъщението е най-същностната за християнската вероизповед” – споделя преводачът на българското издание г-жа Добринка Савова-Габровска.

• Към книгата ще намерите приложение с богата справочна информация.

Настоящият труд "Византийски икони. Практическо ръководство за начинаещи" е полезен и актуален не само за утвърдени иконографи. Той е замислен и като справочник за всеки, който се интересува от историята, развитието и технологията на иконописта. Изучаването и изповядването на Христовото учение е немислимо без свещените изображения - иконите. Те са неделима част от Православното вероучение и традиция. Практическото приложение на съдържанието ще доведе до обогатяване на всички, които имат интерес от това изкуство. И, надяваме се, ще доведе също и до осезателен резултат върху облика на иконите. Иконите, които ще се появят занапред в нашите храмове, изписани от автори, носещи църковно съзнание и благодатно водени от Светия Дух.

Днеc мнoгo пcиxoанализи и пcиxoтеpапии cе cтpемят да дoведат дo cветлината на cъзнаниетo дълбoкo cкpитите пcиxoлoгичеcки тpавми. Tези дейcтвия, без cъмнение възcтанoвителни, дocтатъчни ли cа те за изгpаждане на бъдещетo? Hе е ли вpеме да cе cтpемим да изгpадим физичеcкoтo и пcиxичеcкoтo здpаве на чoвешкoтo cъщеcтвo, oще c негoвoтo фopмиpане, пpез пpенаталния пеpиoд? Hаучните и пcиxoлoгичеcки изcледвания oт пocледните деcетилетия пoтвъpждават xилядoлетната интуиция на жените: дететo в утpoбата е еднo cетивнo, чувcтвителнo, pеагиpащo cъщеcтвo, защoтo oт зачеванетo му негoвите клетки взаимнo cе инфopмиpат дoкатo cе фopмиpат. Чpез cилите на живoта, кoитo cа в негo и пocpедcтвoм физичеcките, емoциoнални и пcиxичеcки матеpиали, внеcени oт майката - и чpез нея, oт бащата и oкpъжаващата cpеда - неpoденoтo дете изгpажда ocнoвите на cвoетo здpаве, на cвoята емoциoналнocт, на cвoите начини на взаимooтнoшение и вpъзка, на cвoите интелектуални и твopчеcки възмoжнocти. Toва възпитание, пpенаталнo и еcтеcтвенo, е ocнoвoпoлагащo. Hапиcана яcнo и пpocтo, наcтoящата книга пpедcтавя пoлезни пoзнания, cвидетелcтва и внушения, кoитo мoгат да пoдxpанят твopчеcкия дуx на бъдещите poдители. Bъзпитатели, младежи, oбщеcтвеници и coциални pабoтници ще намеpят oбща инфopмация, кoятo мoже да pъкoвoди теxния избop. От тoва кoлективнo ocъзнаване завиcи дo гoляма cтепен бъдещетo на индивидите, на poдителcките двoйки, на cемейcтвата и на oбщеcтвoтo.

Представените в тази книга беседи са изнесени от големия богослов и духовник на нашето време схиархимандрит Софроний Сахаров (1896-1993) в основания от него манастир „Св. Йоан Кръстител” в графство Есекс, Англия. Надяваме се, че читателят ще извлече духовна полза от четенето на беседите и при внимателно задълбочаване в тях може би ще „чуе” гласа на отец Софроний, изпълнен с любов към Бога, любов и състрадание към всеки човек и „към целия Адам”.

Lorem Ipsum

Lorem Ipsum

Задгробният живот или как живеят нашите покойници и как ще живеем ние след смъртта според учението на Православната Църква, по общочовешко предчувствие и чрез научните изводи.

"Как да възпитаваме децата в предпубертетна възраст" ще Ви помогне с нови идеи за това, как да напровите живота си по-лесен докато детето Ви преминава през този труден за него и за Вас период. Не би трябвало да е така... Отглеждането на деца е едно от най-важните и удовлетворяващи неща в живота. Това може да бъде предизвикателно, дори влудяващо, но ако го направите правилно, ще стане една от най-големите опитности. Ако търсите брилянтни идеи как да бъдете по-добър родител, тази книга е за вас. Предлагаме ви 52 брилянтни идеи за подобряване на вашия семеен живот. Те са изпитани на практика и подобрени в лабораторията на живота.

Lorem Ipsum

Книгата "Младостарчеството и православната традиция" е покана за диалог. Възможно е някои авторови формулировки да се сторят на читателите твърде остри, защото не всички проявления на болестта, които се разкриват в книгата, днес имат явно откроена форма. Но прогнозата за нейното протичане е необходима, защото без това не е възможно да се изяви видимо какво ни очаква в бъдеще, ако не предприемем действени мерки за лечение и профилактика на това заболяване. Остротата тук е предизвикана от тревогата на автора за нашето бъдеще. Ако читателят се проникне от същата тревога и успее да осъзнае цялата сериозност на постигналата ни духовна болест, авторът ще счита задачата си за изпълнена. Свещеник Владимир Соколов

Монашеството по българските земи (Кратко изследване въз основа на исторически и археологически проучвания). Човешкият дух е неспокоен сред земните условности, защото е сътворен за небесата. След грехопадението всеки човек в една или друга степен гори в скръб за небесното отечество, от което е отпаднал. Този естествен стремеж за единение с Бога е най-показателен при монаха. Затова той, наричан на старобългарски език “инокъ”, изглежда ин ­ друг сред хората. Себеотречен и отречен от света, пребивава в непрестанна покайна молитва за себе си и за целия свят… Монашеството у нас има дълбок и здрав корен. То процъфтяло по нашите земи още преди основаването на българската държава в най-самоотвержената си и висока форма на скалното отшелничество. Пренесли го сирийски монаси от Кападокия през Крим в Малка Скития, сегашна Добруджа и Черноморието. Разорението дошло след идването на прабългарите езичници, но то отново се възродило с покръстването при княз Борис и дори се разширило до скалните брегове на сухоречието Канагьол. През Първата българска държава процъфтяло и общежитийното монашество. Началото сложили столичните преславски манастири. Учител на първите общежителни маанастири у нас бил свети Григорий Студит. То ползвало опита на Студитския манастир в Константинопол с неговия строг устав и здрава традиция. През Второто българско царство общежитийните манастири и скални обители процъфтяват и стигат най-високия си връх. Друг велик учител на монашеството, свети Григорий Синаит, пренесъл исихазма в Парория. С най-високата исихастка молитвена практика възникват Сливенската, Търновската и Софийската Света Гора. През България исихазмът достига до останалия православен славянски свят. Турското нашествие нанася съкрушителен удар на българските манастири, но монашеството не изчезва, съхранено в отдалечени планински обители. В критичния момент през ХVI век идва духовното Възраждане, свързано с дейността на свети Пимен Зографски, който възстановил манастирите от Софийско до Силистра. А в края на ХVIII век отново идва влиянието на исихазма, възроден от свети Паисий Величковски в Молдова и пренесен у нас. Политическото възраждане през ХIХ век благоприятства за увеличаване броя на манастирите и монасите у нас, но тогава каноничният дух отслабва поради борбите за национално освобождаване. След Освобождението се прибавят и други неблагоприятни условия. Днес българското монашество е бедно и малочислено, но го има и ще го има, защото то не се налага със сила отвън, а идва самт от една вътрешна потребност там, където има по-висок стремеж за духовно извисяване. Дългият и сложен многовековен исторически път на българското монашество е слабо познат. Настоящето изследване е един малък опит да се покаже, доколкото е възможно след много разорения и вековно робство неговата устойчивост и благолепие в каноничната му форма. Имаме студийския устав, станал устав и на българските манастири. Имаме високия пример, уроците и заветите на българското монашество, устоявало на много противни ветрове. Остава желанието и днес да го поставим на неговите изпитани здрави основи, за да заблести отново в своето древно каноническо благообразие, защото строгият монашески канон е най-сигурният щит срещу всички изпитания, на които е било, е и ще бъде подлагано в сложната духовна борба със силите на злото, която е нестихваща.

Задачата съчинението "Невербална комуникация в публичната реч и деловото общуване" е да осветли същността и ролята на невербалното в ораторското изкуство, като използва колкото е възможно повече нетясно реторически изследвания. Това изисква максимално широк интердисциплинарен, може би изглеждащ еклектичен, поглед не за друго, а защото човекът никога не е само оратор, дори когато професионално се занимава с ораторство. И бидейки оратор, в него неминуемо ще се проявяват и всички останали, чисто човешки, страни, някои от които имат отношение, макар и не така пряко, към дейността, която представлява особен интерес за нас. Не е възможно, а и не е необходимо при изследването да се търси абсолютна пропорционалност в различните аспекти на невербалното. Преди всичко, защото те нямат еднакво отношение към реториката и респ. към ораторството. Вероятно на моменти ще се прояви пристрастието ми към един или друг от тях, за което моля да бъда извинен. Стремил съм се да обхвана както най-известните автори и съчинения, съвременни и стари, имащи пряко отношение към проблематиката, така и такива, които са малко позабравени или може би умишлено премълчавани, но определено значими. Една значителна част от литературата, която съм ползвал, е тясно специализирана в НВК, а друга я разглежда отчасти или дори мимоходом. Постарал съм се да отразя всичко важно според преценката ми. Съвсем съзнателно почти не се позовавам на литература, с изключително практическа насоченост, която предава в смлян и често елементарен вид казаното от други, без да добавя нищо ново.

Yearbook Insurance and Tort Law, European Tort Law 2005, pp. 614 - 649

Всяка нова идентификация и нова дефиниция предполагат уязвимост: уязвимост, породена по два начина, не само защото вътре във въпросната общност някои хора са казали: "вижте, това не е ислямската религия!". Винаги ще има оспорвания, не е възможно да няма. Но уязвимост също така, която се дължи именно на този международен контекст, на тази интернационализация, можем да кажем дори глобализация, в рамките на която се разгръщат всички конфликти. Днес тези конфликти се разбиват винаги пред погледа на другия. Аз не споря само с моите съграждани - събратя по религия, мюсюлманите, по въпроса какво е ислямът; това е въпрос,, който днес се обсъжда навсякъде и от всички. Погледът на другите е прикован в този въпрос. Те имат какво да кажат по него. Някои дори имат твърде много неща за казване, а оттук и дестабилизацията, придаването на уязвимост на идентичността, които идват както от вътрешните борби, така и отвън. Това очевидно създава основа за наистина ужасни конфликти. С други думи, често решението на проблема с новата дефиниция на уязвимата идентичност се търси, като хората се мобилизират срещу някакъв външен враг, който в някакъв смисъл става много удобна фигура за единодушна вътрешна мобилизация.

Документът "Основи на социалната концепция на Руската православна църква" е приет на Юбилейния архиерейски събор на Руската православна църква през м. август 2000 г. в гр. Москва. Тя представя православно-християнското нравствено богословие и актуалните постановки и концепции на съвременното социално учение на Църквата.