Научният юбилеен сборник, посветен на 150 години от учредяването на Българската екзархия (1870-2020) е съставен от нови изследвания на неиздавани автори. Три текста са посветени на институцията, други три - на отделни лица, допринесли за създаването, организирането и утвърждаването на Екзархията. Авторите, както утвърдени, така и по-млади, са свързани с общата си почит към създателите на Българската екзархия и от истинска привързаност и научен интерес към църковно-народното дело. Съдържание:

• Павел Павлов – Йерархия на Екзархията (Екзарх Антим и Българската църква)
• Вера Бонева – Иларион епископ Макариополски и митрополит Търновски (Памет и забрава)
• Иконом Стефан (Стойчо) Стайков – Правосалвна или народностна Екзархия (религиозно-нравствени аспекти)
• Иван Йовчев – Историческо формиране и развитие на Българската екзархия в Македония
• Венцислав Каравълчев – Св. Теофан Затворник и св. Инокентий (Борисов) – двама радетели за успеха на българското църковно дело
• Илко Димитров – Гавриил Кръстеви и учредяването на Българската екзархия
• Йордан Желев – Българската екзархия – фактор за утвърждаването на гражданската (само)организация на българското доосвобожденско общество. Документи: 1872-1877 г.

Темата "Автономия-автокефалия и начин на провъзгласяването им" е благодатна поради научната си значимост и практическа важност в перспектива, както и поради недостатъчната разработеност. В същото време тя е комплексна и много сложна и за нейното разработване са необходими добри аналитични способности и опит в извършването на научни изследвания, добра теоретическа подготовка.

• Книгата е полезна за научни работници, клирици на Българската православна църква и за широк кръг читатели, интересуващи се от проблемите, засягащи статута на отделните църковни субекти в рамките на всеправославната общност.

Исторически предпоставената изходна точка на разглежданата тема са последиците от Четвъртия вселенски събор (451 г.), проведен в Халкидон, и приетият от него догмат за личността на Иисус Христос, който накратко гласи: една личност, една ипостас в две природи! С течение на времето, при сблъсъците на различните богословски течения и направления, този догмат е придобил огромно значение в живота на Църквата. С формулирането му съборните отци от Халкидон посочили единствено правилния среден път между разделящата и сливащата природите в Христос христологии, между Несторий и Евтихий, като с това отстранили един проблем, който безусловно очаквал своето разрешаване. След приключването на събора всеобщото очакване било, че единодушно приетото от него вероопределение ще влезе спокойно и незабелязано във вероизповеданието и богословието на Църквата. Ако това бе се случило, то така би се открила възможността и други отделни въпроси из областта на богословието след това да стават предмет на подобно обсъждане и да получават подобна вселенска санкция. Развитието, за съжаление, протекло по друг начин. Халкидон станал камък за препъване и изходна точка за едно разцепление, което оттук нататък разбивало църковното единство и до ден-днешен тормози Църквата. Вероопределението и христологията на събора били дискутирани дори по-интензивно, отколкото терминът ομοουςιος (единосъщен), приет на І Вселенски събор (325 г.). Върху халкидонския догмат се концентрирало вниманието на цялата древна Църква – императорите, епископата, монасите, богословите и вярващия народ. Това е било така, защото Църквата е била проникната и живеела със съдържанието и същността на този догмат: вярата в един Христос, истински Бог и истински човек, дори това да не било изразено с толкова конкретни термини. Тази вяра се подхранвала от един образ на Богочовека, чиято пълнота, според някои, не можела да бъде обхваната от формулировката за личността Му, приета в Халкидон. Запознаването с монофизитската христология ще потвърди това.

Lorem Ipsum

Монографията на д-р Димо Пенков интерпретира някои специфични акценти на античната теология на Сократ, Платон и Аристотел. Авторът анализира теологията на тези древногръцки философи като форма на естествено богопознание. В своята теология Сократ, Платон и Аристотел не достигат до Бога на християните, но откриват познавателния хоризонт, в който се разкрива религиозният опит, свързан с християнското Откровение. Те ни дават онази културна и терминологична основа, която е била необходима за създаването на християнското богословие. Затова тук е важно (като имаме предвид християнското учение за Бога) да подчертаем връзката на християнството с постиженията на античните философи. Техният копнеж за истинския Бог се изразява в търсенето на абсолютното битие и в създаването на изразни средства, с които може да се говори за Непознаваемия.

• Препоръчваме книгата на хора, които се занимават с богословие и философия.

Lorem Ipsum

През 2013 г. се навършиха 1150 години от Моравската мисия на светите братя Кирил и Методий. Това се чествания, които възпоменават просветителската и спасителна дипломатическа мисия на Кирилометодиевото дело. Важността на историческото дело – създаването на азбуката – има не само религиозно, политическо или дипломатическо значение. Това е преди всичко културен и духовен акт, който е основа за историческото развитие на всички славянски народи, които със силата на писмеността и словото се нареждат достойно сред древните народи и култури на Европа и света. През 2015 г. се навършиха 1200 години от рождението на св. Методий Славянобългарски. Тук се възпоменава неговото велико дипломатическо, църковно, историческо и просветно дело на територията на Рим, Моравия, Панония и Бохемия. През 2016 година се честваха 1100 години от блаженото успение на свети Климент Охридски Чудотворец. Неговата памет бе предмет на всенародни празници. Това става по инициативата на ЮНЕСКО и на църковните и обществени организации получи всенароден отзвук. Предложените материали в този юбилеен сборник, свързан с горепосочените всенародни чествания, по инициативата на магистърска програма „Литургия и музика“ с подкрепата на Катедрата „Практическо богословие“ при Богословския факултет на Софийския университет, обръщат внимание на

• мисионерската
• просветителската
• дипломатическата
• литургическата
• химнографската
• пастирската
• омилетичната
• иконографската
• нравствена
• обществена дейност

на светите братя Кирил и Методий и на св. Климент Охридски.

Настоящото издание "Богословие и словесност" е седми том от събраните съчинения на отец Георги Флоровски. В него са събрани статии и студии с централно богословско съдържание и материали от ранния му творчески период, в които той се занимава главно с история на руската мисъл и книжовност. Съставителство, редакция и встъпителна студия - доц. д-р Павел Павлов.  

Книгата представя богат био-библиографски материал, който може да бъде документална основа за научни изследвания върху дейността на един от най-големите православни богослови на нашето време, оставил забележително по своята дълбочина богословско наследство.  Съдържанието има двукомпонентна структура: първата част е методологично по-богатата и съвместява чертите на хронология, летопис, житие и  интелектуална биография, а втората част представлява детайлната библиография на трудовете на и за о. Георги Флоровски. Задълбоченото проследяване на синтеза между драматичните събития в живота на отец Георги Флоровски и интелектуалния и духовния му път като учен богослов придават на този труд особена значимост и актуалност.

Lorem Ipsum

В памет на тридесетата година от кончината на проф. д-р Иван Панчовски

„Книгата представлява ценен принос не само в българската, но и въобще в православната църковно-правна наука. Тя е пръв опит за всестранно, систематично и цялостно изследване на проблематиката за брака, развода и последващия брак. Актуалността на изследването проличава чрез каноничен поглед относно съвременните обществени процеси и проблеми, които вълнуват църковната общественост (безбрачие и второбрачие на клириците, последващи бракове, извънбрачна раждаемост и др.).“

• Проф. протопр. д-р Николай Шиваров

„Мащабно изследване с богато съдържание. Представлява задълбочено и полезно изследване, резултат на дългогодишни усилия и продължителна работа. Ценен принос в богословската наука и запълва значителна празнота в богословските знания. Впечатляват умението и ерудицията на автора да се справи с огромен и разнообразен материал, обхващащ широка хронологическа рамка – от древните страни до ранното средновековие, Византия и съвременните брачни проблеми.“

• Проф. д-р Гълъбина Петрова

"В памет на академик проф. протопр. д-р Стефан Цанков: Сборник научно-богословски изследнания" е с борник с доклади от проведената на 24 ноември 2008 г. в Богословския факултет на СУ " Св. Климент Охридски" международна научна конференция. Конференцията е по повод на:

• 120-годишнината на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и
• 85-годишнината на Богословски факултет.

Посветена е на академик професор протопрезвитер д-р Стефан Цанков (1881-1965) - един от най-значимите авторитети в областта на академичното богословие в България и по света.

Трудът „Врачански митрополит Паисий и Врачанска епархия (1930-1974) през прочита на архивни документи" е естествено и логично продължение на издаденото през 2015 г. изследване „Екзарх Стефан под „грижите" на Държавна сигурност", в което Дилян Николчев представя живота и делото на екзарх Български и митрополит Софийски Стефан по документи от архива на Държавна сигурност от преди и след 9 септември 1944 г. Обект на настоящата монография на автора е друг отличим български духовник от времето на екзарх Стефан, със сходна съдба в много отношения - това е Врачански митрополит Паисий. И тъй като Паисий е архиерей на Врачанска епархия в продължение на десетилетия, в два основни исторически периода - монархическия и комунистическия, устройството и управлението на тази „поместна църква" (Врачанска епархия) в рамките на диоцеза на БПЦ също се оказа желан обект на изследователското внимание на Дилян Николчев. Авторът се надява документалният разказ за Врачански митрополит Паисий и за Врачанска епархия да бъде интересен за читателите и да обогати техните исторически и църковноправни познания.

"Въведение в християнската антропология" проследява в най-общ план:

• сътворението на човека
• грехопадението
• проникването на греха и злото в света
• възстановяването на човешката богообразност чрез изкупителния подвиг на Иисус Христос
• богоуподобяването на човека.

Специално внимание е отделено на антропологичната схема:

• Божи образ
• човекът е образ на Христос
• човекът е образ на Бога

Разглеждат се отраженията на греха върху Божия образ на човека в светлината на православното, римокатолическото и протестантското учение. Централно място в книгата заема въпросът за човешката личност като истински Божи образ.

Неведнъж темата за Възкресението е била предмет на изследване от страна на изтъкнати православни богослови и религиозни мислители. Този интерес е напълно разбираем, тъй като вярата във Възкресението е основата, върху която се гради животът на християнина. Настоящата книга няма за цел да представи цялостна интерпретация на тази изключително сложна богословска проблематика. Намерението на автора по-скоро е да проследи някои специфични акценти и дискусионни моменти, свързани с изясняване на поставената тема, изхождайки от опита на Църквата. В текста се разглеждат въпроси, които се отнасят до най-съкровените глъбини на човешкото съществуване, които винаги възникват със съдбоносна настойчивост, когато отделната личност се опитва да търси в потока на кратковременното, изменчивото и измамното вечната и неизменна основа на собственото си битие.

Книгата обнародва и анализира проповедите от архива на Рилския манастир от епохата на Възраждането.

Изследването има за цел популяризиране на древния литургичен извор „Peregrinatio ad Loca Sancta” – „Поклонение до Светите земи” (от IV век), познат като “Peregrinatio Aetheriae”, “Itinerarium Egeriae” – „Дневникът на Етерия”, сред академичната общност – студенти, преподаватели и изследователи, както от областта на богословието, така и от други хуманитарни науки в страната и чужбина. Съчинението дава ценни сведения за богослужението, народите и религиозните особености, географията, селищата и демографията по Светите земи в този период. Основният фрагмент от текста е първият известен Пътепис в историята на християнското поклонничество, съставен лично от поклонничка в Светите земи по време на нейното пътуване. В края на ІV век Етерия предприема дълго поклонническо пътуване до Светите места в Йерусалим и изключително подробно описала последованията, използвани в Йерусалимската църква по отношение на богослужението, на Литургията, на празниците, на особеностите за празнуването на Пасха – Възкресение, Възнесение, Рождество Христово, практиката в служението на свещенослужебните и църковнослужебните степени, живота на монасите и техните общности, особеностите на Евхаристията и на свързаните с нея тайнства, предимно Кръщението, светите места, храмове и светилища, молитви и обреди. Текстът на Дневника на Етерия съдържа 49 глави и се дели на две основни части. В първия раздел на Дневника – „Peregrinatio ad Loca Sancta“ хронологично се описват пътуванията на Етерия от Йерусалим към други места, засвидетелствани в Свещеното Писание – от Египет през Синай, в провинция Арабия, към Сирия и Мала Азия (глави: I-XXIII). Втората част „De operatione singulis diebus in locis sanctis“ представлява описание на богослужението в Йерусалим (глави: XXIV-XLIX).

Материали от IV Международен симпозиум по православна догматика 22-25 септември 2013, София Първа част - Откровение, догмат и език Втора част - Историкодогматическа проблематика Трета част - Догматически прозрения от XX век

Догматическата дейност на Църквата през епохата на вселенските събори е изключително богата и разностранна. Задачата, която авторът си поставя в "Догматическите формулировки на седемте вселенски събора" е по-ограничена:

• Да разгледа главно въпросите за троичността на Бога и за богочовешката същност на Иисус Христос;
• Да осветли връзката между Боговъплъщението и иконопочитанието.

Тези догмати заемат централно място в системата от верови истини. От тяхното правилно разрешение зависи и правилното ни отношение към Бога и към личността на Иисус Христос, а оттук — и към цялото християнство. От догматическата дейност на първите два вселенски събора се разглежда предимно това, което има отношение към троичността на Бога и към божествената природа на второто Лице па Св. Троица; от дейността на Третия и Четвъртия — това, което се отнася към човешката природа на Иисус Христос и начина на съединение на двете Му природи; от Шестия — двете воли и действия па Иисус Христос, и от Седмия — почитта към светите икони.

В книгата "Измеренията на човека" се съдържат знания за човека. Той е единствен по произхода и ценноста си в този свят. Неговата уникалност е разкрита от библейското антропологично учение. В центъра на изследването е разположен християнският възглед за човека като личност. Разгледани са също и някои аспекти на неговото  проявление, а именно:

• отношението му към физическия свят;
• религията;
• съществуващото зло като заплаха за неговата идентичност.

В книгата заемат място някои философски антропологични концепции, които кореспондират с християнската антропология и свидетелстват за паралелния път (на библейското откровение), чрез който Бог е учил народите.

Н книгата "Източните бойни изкуства в светлината на православната вяра" авторът детайлно проследява системата на обучение по бойни изкуства и убедително посочва характера на съществуващите връзки между физическата и психологическата подготовка на тялото и ума, като показва формите на въвличане на практикуващите различни източни учения и бойни изкуства, интегрирали в същността си определени окултни и религиозни практики. Какви духовни техники за медитация и промяна на съзнанието се крият зад системите и методите на обучение в различните източни бойни изкуства? Каква е връзката между източните бойни изкуства и източните духовни и религиозни учения и има ли опасност за съзнанието на съвременния човек да практикува безкритично всички видове духовни практики? Книгата на Бисер Божков предлага много интересни насоки за размисъл в търсене на отговори на тези въпроси и дава интригуващи възможности за самостоятелни изводи и оценки чрез нетрадиционни подходи за един по-глобален поглед и цялостен религиозно-философски и критичен богословски анализ в светлината на Православието.

Изследването акцентира върху тенденцията в световната практика да не се гледа на учителя само като педагог-дидактик-методик. Такова е и дълбокото разбиране на автора. Учителят е този, който съвместява различни роли в психолого-педагогически, социален и културно-етичен аспект.

• Книгата представлява интерес за всеки, които се интересува от педакогика и училищно образование.

Сред мюсюлманската общност в България протичат сложни процеси, които е необходимо внимателно да бъдат наблюдавани и анализирани. Духовният елит определя посоките и развитието им, а дали ще бъде избран пътят на интеграцията, а не на маргинализацията и радикализацията, зависи от това дали, как и с какви основания другите религиозни общности у нас ще участват в междурелигиозния диалог. „Ислямът и мюсюлманската общност в България“ на д-р Здравко Кънев е един от възможните отговори, даден ни от православен богослов. Изследването е през призмата на история на монотеистичните религии, като подходът е съгласуван не само с историческия и сравнителния, но и със социологическия, етнокултурния, а донякъде и с политологичния анализ.

• В Първа глава д-р Здравко Кънев проследява различните хипотези и обективните предпоставки за появата и развитието на исляма и неговите институции, които водят до нов модел на обществена организация. Основополагащите познания за исляма са от важно значение, защото религията е главният фактор, който определя идентичността на мюсюлманите;
• Втората глава е посветена на взаимодействието между исляма, юдаизма и християнството в началото на VII в., и то най-вече във византийската литература. Авторът разглежда текстове на християнски свети отци и автори полемисти и така проследява християнския диспут с исляма, който е воден предимно на доктринално ниво;
• В Трета глава вниманието е насочено към мюсюлманското вероизповедание в България, което се бори за своята валидност и легитимност, а централизирането на мюсюлманската общност се постига чрез Главно мюфтийство. Д-р Здравко Кънев обстойно представя и задълбочено анализира съвременните процеси, които протичат в мюсюлманската общност, като търси предпоставките и изследва причините за някои от проявите на ислямския фундаментализъм;
• Четвърта глава предлага решение за отслабването и постепенното преодоляване на тревожните тенденции, а именно чрез религиозното образование, интеграцията и междурелигиозния диалог.