Богослужебната книга "Апостол" съдържа четивата от апостолските послания за цялата година.

"Богословие и свещенство" е осми том от съчиненията на отец протойерей Георги Флоровски на български език. Книгата е издадена под редакцията и съставителството на доц. д-р Павел Павлов и включва разнородни, необявени и непубликувани досега текстове от неговия архив, намиращ се в университета в Принстън. Съдържа материали от 30-те години (след 1932 г., когато Георги Флоровски става свещеник), както и такива, които в последните години по един или друг начин са попаднали в полезрението на преводачите. Повечето от текстовете в този том са свързани както с ранния свещенически период на отеца, преди заминаването му за Америка, така и с периода на късния „американски“ Флоровски. От "ранния" Флоровски специално внимание е обърнато на заглавия, свързани с възможността за свикването на голям събор през втората половина на ХХ век - Втория ватикански събор. Включени са и два особено ценни текста, писани по различен повод, но с акцент върху исихията и паламитското богословие, които за пореден път показват ранната пропаламитска позиция на отец Георги Флоровски. Една от любимите теми на "късния" Флоровски е свързана с творчеството и живота на руските мислители и писатели от XIX в. Това, което го интересува у тях, са централните християнски теми: за вярата и неверието, за гордостта и смирението, за послушанието, за надеждата и любовта… Книгата представлява интерес за всички, които се интересуват както от историята и богословските идеи на православния Изток, така и от автентичния език и съборен опит на Църквата.

В сборника "Защитата на вярата - предизвикателства и проблеми днес" са поместени докладите от Международната научна конференция „Защитата на вярата – предизвикателства и проблеми днес“. Тя бе организирана от Софийската света митрополия и Центъра за проучване на нови религиозни движения и бе проведена под егидата на Негово Светейшество в гр. София на 7 и 8 юни 2019 г. Нахлуването и опасната дейност на гибелни култове в страните от Централна и Източна Европа след падането на комунистическите режими безпокои обществеността, която възприема сектите като заплаха не само за своята религиозна, но и за етническата си идентичност. В хода на научната конференция специалисти от България и чужбина развиха въпроси, свързани както с изследване на сектантските модели във външните култове и секти, така и проникването на тези модели в отделни православни общности и тяхното деградиране в псевдоправославни култове.

Текстът на опелото е от книгата на Траянополски еп. Иларион (по-късно Доростолски митрополит) Всевъзпяваната света Богородица, ВТ 2001, с. 51-74. Преди трите статии на опелото еп. Иларион разказва за историята на превода и аранжимента му на български език: „През 1970 г. блаженопочившият Сливенски митрополит Никодим ми възложи да нагодя по негов превод от църковнославянски език „Похвални песни за чина Опело Богородично“ за изпълнение по традиционната мелодия на „Надгробен плач“ на Велики петък. Това изпълних на времето си – в ритъм, метричност и рима“. Редакция на този текст и подбор на тропари през 2008 г. извършва нинездравстващият Български патриарх и Софийски митрополит Неофит (тогава още Русенски митрополит). По този начин „Опело на Пресвета Богородица“ е изпълнено за първи път в Троянската св. обител на 14 август 2008 г., в края на празничната вечерна. В началото на изданието има специален увод „Чинът и последованието на опело на Пресвета Богородица“, съставен от доц. дяк. д-р Иван Иванов, като са използвани и материали на доц. свещ. д-р Стоян Чиликов. Избраните тропари са положени на ноти от ик. д-р Кирил Попов. Първите тропари на статиите имат и невмена нотация, направена от д-р Андрей Касабов. Компютърният набор е на Кристиан п. К. Попов. След нотираните тропари има и пълен текст на опелото. Представени са особените възгласи на малките ектении (на църковнославянски и на български език). В края на книжката има цветно приложение със снимки.

Lorem Ipsum

Патрологията е наука за творенията на светите отци и  учители на Църквата. Настоящият учебник  е преиздание на труда на проф. Илия Цоневски. Луксозно издание в два тома с твърди корици, кожена подвързия. Първи том съдържа 587 стр.

Втората част съдържа сведения за живота и творенията на светите отци и църковни писатели през 4-5 в. от Мала Азия (Кападокия), Антиохия, Сирия и Армения, както и на Западните църковни писатели. Тук може да споменем св. Йоан Златоуст, преп. Исихий Йерусалимски, преп. Нил Синайски, блаж. Диадох, св. Ефрем Сирин, преп. Исаак Сирин, св. Амвросий Медиолански, блаж. Йероним, преп. Йоан Касиан и мн. др. Следва разделът източни и западни свети отци и църковни писатели от 5-8-ми век. Сред тях може да посочим преподобните Варсануфий и Йоан, преп. авва Доротей, св. Йоан Лествичник, преп. Таласий, преп. Максим Изповедник, св. Йоан Дамаскин, химнописците преп. Роман Сладкопевец, преп. Андрей Критски, преп. Козма Маюмски, също така западните отци св. Бенедикт Нурсийски, св. Григорий Велики (Двоеслов) и др. Настоящият учебник представлява преиздание на труда на проф. Илия Цоневски. Изданието е осъществено от Софийска света митрополия със съдействието на книгоиздателско сдружение „Православно Отечество“. Книгата е предназначена за духовните семинарии, богословските факултети и за читателите, които желаят да задълбочат своите познания за живота и творенията на светите отци и учители на Църквата. Луксозно издание в два тома с твърди корици, кожена подвързия. Втори том съдържа 360 стр.

Авторът посвещава този свой труд на 75-годишнината от рождението на родния ни Светейши Патриарх. Както пише о. Кирил в предговора, сборникът съдържа църковни песнопения – ранно творчество (от 1973 г.) и от по-късно време до настоящата година. В първата част (издание през 2012 г.) той е представил песнопения преди всичко в духа на източното църковно пеене с прилагане на подгласна полифония и лежащ тон – исон, а във втората част е включил творби с класическа хармония, отново използване на подгласна полифония и някои нови песнопения, създадени в традицията на византийското осмогласие с българска звучност. В края на предговора иконом Кирил Попов изразява своята най-сърдечна благодарност и признателност към Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит и почитаемия Софийски епархийски съвет за благословението Софийската света митрополия да издаде този негов скромен труд и завършва с думите: „Нека той да бъде за слава Божия и полза на всички диригенти и певци, които имат любов към песенната Христова вяра!“

Православното догматическо богословие е наука за вечните, неизменни, богооткровени истини на християнската вяра. Думата „догмат“ означава твърдо, установено определение, истинско и задължително. Учебникът по догматика се преиздава поради изчерпването му и нуждата от него. Книгата е с твърди корици, кожена подвързия и съдържа 414 стр.

Книгата "Смисълът на живота" на бележития руски философ, общественик и човек на Църквата, писан преди и по време на държавния преврат в Русия от 1917 г., представлява своеобразно обобщение на цялото творчество на този автор и заема изключително място не само сред собствените му съчинения, но и в руската религиозна философия изобщо. Той продължава да бъде актуален и днес, повече от столетие след своето написване, тъй като за човешката мисъл разглежданата в него тема е практически вечна, отбелязват от Софийската митрополия. Въпросът за смисъла на живота княз Трубецкой е разгледал едновременно от философска и от богословска гледна точка, на базата и на своя личен опит от живота във вярата и в Православната църква, с която той е бил дълбоко свързан. Нещо, което му е помогнало, във време на тежки изпитания за вярата и рухването на всички устои, когато светът около него се е събарял и събитията, на които той е ставал свидетел, да са говорели повече за безсмислица, за отсъствие на всякакъв смисъл, да достигне до безкомпромисно утвърждаване на смисъла на живота и на човешкото творчество. А това несъмнено прави неговият труд интересен не само за философската аудитория, но и за хората на Църквата и на християнската вяра.

Книгата "Същина на пастирското служение: архипастирско послание до благоговейния клир на Софийска епархия", както показва и самото заглавие е пастирско послание на Екзарха към свещенослужителите на Сфийска епархия. Митрополит Стефан (Стоян Попгеоргиев Шопов), по-късно екзарх Български, е роден на 7 май 1878 г. в с. Широка лъка, Смолянско, в семейството на свещеник Георги Шоков. Завършва Богословското училище в Самоков и Духовната академия в Киев. През 1910 г. приема монашеско пострижение. През 1921 г. е ръкоположен за епископ Маркианополски, от 1922 до 1945 г. е Софийски митрополит. На 21 януари 1945 г. е избран за Български екзарх. През септември 1948 г. е интерниран в с. Баня, Пловдивско, където живее до смъртта си на 14 май 1957 г. Погребан е в съборната църква в Бачковския манастир. Екзарх Стефан е автор на много слова и богословски трудове, между които "Напът за Дамаск" (1932), "Българската Църква (1932), "Същината на пастирското служение (1935), "Религия и наука" (1937) и др.

• Кой е написал Псалтира.
• Задача и цел на псалмите.
• Високото значение и ползата от Псалтира.
• Кой е написал псалмите.
• Обяснение на различни термини, използвани в Псалтира.
• За събирането на псалмите в една книга, за началниците на хорове и за еврейските музикални инструменти.
• Порядък на псалмите.
• За преводите на Псалтира.
• За пеенето на псалмите.

Тълкувание на Псалтира от първи  до 75-ти псалом включително. Квигата представлява интерес за всеки, който се интересува от това, как следва да се разбира смисълът на Свещеното Писание - Библията.

В древност мнозина просветени мъже са изяснявали тази боговдъхновена книга на Свещеното Писание. Сред тях са великите учители на Църквата – Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст, светителите Григорий Нисийски, Атанасий Велики, блажени Теодорит и много други. Автор на предлаганото тълкувание на Псалтира е известният философ и монах Евтимий Зигабен, който изучил предишните тълкувания на Псалтира, обединил ги и съставил този текст, като по този начин сякаш станал съавтор на такова множество светии. Може би по тази причина това тълкувание са счита за едно от най-добрите и пълни и в същото време съдържащо стегнати и немногословни текстове за подробно и задълбочено изучаване на Псалтира. Квигата представлява интерес за всеки, който се интересува от това, как следва да се разбира смисълът на Свещеното Писание - Библията.

Актуален устав на Българската православна църква - Българска Патриаршия

• Уставът е приет от VI Църковно-народен събор на 11 декември 2008 г. в Рилската света обител
• публикуван в „Църковен вестник”. Извънреден брой, 09.01.2009 г.

Апо­логетиката е наука, която се занимава със защита на християнството. Апологетиката се нарича още и основно богословие и се занимава с четири главни въпроса:

1.  религията изобщо,
2. различните религии, сравнени с християнството,
3. изложение на основанията в полза на християнската богоот­кровена религия и
4. разглеждане на критиките сре­щу основните истини на християнството и рели­гията въобще.

Учебникът е съставен от известните български богослови и преподаватели епископ Никодим и протойерей Цв. П. Христов. В този вид учебникът е издаден през 1943 г. и е използ­ван през десетилетията като подходящо помагало за семинариите и богословските факултети. Книгата съдържа 426 стр., двуцветен печат, твърда корица с кожена подвързия.

Философия на православното пастирство представлява неголямо по обем, но крайно съдържателно по характер изложение на основните начала на православното разбиране за пастирското служение. В разглеждането на поставената тема авторът – тогава младият архимандрит Йоан (Шаховски; 1902-1989) – изхожда от първоосновата на Свещеното Писание и от опита на апостолите и отците на Църквата от самото начало на нейното историческо съществуване. Езикът му е ясен и преднамерено освободен от употребата на абстрактни, наукообразни понятия и изрази, а целта му е да предостави на кандидатите за пастирско служение в сбита форма, ясно и подредено, същността на пастирството като

• благодатно,
• но и високо отговорно служение в Църквата Христова.

Книгата на протопрезвитер Йоан Теофилович Майендорф Христос във византийското богословие представлява христологическо изследване, което изцяло е посветено на големия въпрос за личността на Богочовека Господ Иисус Христос – въпроса, отправен и от Самия Него към учениците: „За Кого Ме човеците мислят – Мене, Сина Човечески?“ (Мат. 16:13). Независимо от категоричността на отговора, даден от св. апостол Петър – „Ти си Христос, Синът на Живия Бог“ (Мат. 16:16), този въпрос винаги е стоял пред християнското съзнание, предизвиквайки някои от най-дълбоките и тежки богословски спорове през вековете. Този богословски дебат, който в основата си отразява и разбирането ни за смисъла и действителните измерения на Въплъщението и на цялото богочовешко дело на Христа Спасителя, се е водил и е получавал своите решения на поредица вселенски и поместни събори на Църквата. Водени от Светия Дух, отците на тези събори са приемали и своите догматически вероопределения, най-важното сред които за св. Православна църква е и остава оросът на Халкидонския събор за съединението на двете природи в личността на Господа Иисуса Христа. На този въпрос са посвещавали и някои от най-задълбочените си трудове почти всички отци и учители на св. Църква. Задълбочено и систематично, при отлично познаване на Писанието и изворовите текстове, които ползва в техните оригинали, в своето историко-догматическо изследване о. Йоан Майендорф проследява този дебат, предлагайки на читателя своеобразен синтез на светоотеческата христологическа мисъл – с оглед и на християнското богословие и на духовните и културни търсения и тенденции на двадесетото столетие. Ето защо книгата Христос във византийското богословие е не само полезно и завладяващо четиво за всички, интересуващи се от разглежданата тематика, но може да бъде използвана и като учебно пособие от изучаващите богословие в средните и висшите богословски школи у нас. Българското издание на Христос във византийското богословие от протопрезвитер Йоан Т. Майендорф се отпечатва с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит – в превод на Борис Маринов и под редакцията на доц. д-р Светослав Риболов.

„Църковнославянският език води своето начало от славянските просветители светите братя Кирил и Методий и се ползва с голямата почит и благоговение на всички православни славяни. А за нас, българите, той е скъпо съкровище, защото е същият език на нашите прадеди, старите българи, само малко променен под руско влияние. Чрез неговото изучаване ние задълбочаваме познанията си по историята и развитието на българския език, а това допринася да усвоим по-добре и да обикнем нашата хубава родна реч“ (Архим. Атанасий Бончев). Учебникът е предназначен за ученици от духовната семинария и студенти богослови. Издава се с образователна цел. Подходящ е и за тези християни, които искат да изучават и ползват църковнославянски език, както и за преподаватели богослови и филолози. Книгата е голям формат с кожена подвързия, 224 стр.