Книгата на проф. д-р Димитър Станков „Изкуството да общуваме: изискани маниери и културни обноски, етикет и такт" е сполучлив опит да се проследи световното и европейското развитие „етикецията". Тя дава широки и задълбочени познания относно формите на приличното държане, културното поведение и общуване. Написана е с елегантен и изискан стил и език, поради което се чете с наслада. Книгата е предназначена за най-широк читателски кръг. Тя е културно потребна, тъй като никой не ни е казвал как да се държим прилично и благоприлично, красиво и достойно. Тази книга запълва този пропуск, а именно, че човек трябва да бъде добре възпитан, да е вежлив, учтив, любезен, отзивчив и добросърдечен. Авторът пледира, че е крайно време да се въведе нова учебна дисциплина, чийто предмет следва да бъде „изкуството да общуваме": за добрия тон, приличното държане и културното поведение.

Отдавна ми се иска да разбера начина на отслужване на литургията така, както е отразена в отделните славянски ръкописи. Няколко са причините, които ме провокираха да посветя това изследване на Литургията на св. Василий Велики (ЛВВ) в Софийския препис (Соф. 231) на Евтимиевия Служебник. Досега не успях да открия сред научните публикации подобен анализ. Този факт повиши степентта на трудност и доведе до нови разкрития по отношение на терминологията, на добавките в литургията на Словото, на молитвите и на грешките при преписванията и изданията на някои служебници. Желанието ми да се спра на тази тема, беше породено от това, че интересът и напредъкът в изследванията върху Служебника е далеч по-малък, в сравнение с този на останалите богослужебните книги, като Апостола, Минея, Октоиха, Требника и Триода. Съхраненият обем на Софийския препис на Евтимиевия Служебник (Соф. 231), и високото качество на дигиталното му копие, поместено на сайта на Национал на библиотека ,,Кирил и Методий” (НБКМ), позволяват да бъдат установени неговите особености на различни нива. В процеса на работа, няколко служебника породиха интерес и предизвикаха търсенето на нови влияния, което доведе до създаване на нови части в това изследване. Трудности срещнах при набора на текста на някои служебници (Соф. 231, Зографски ръкопис (Зогр.) и др.), както и при разночетенията. Това беше предизвикано от разчитането на ръкописи, които ползвах на микрофилм (Зогр., Зографски свитък (Зогр. св.), Исидоров служебник (Исид.) и др-)- Екраните за микрофилми, намиращи се в НБКМ, са слабо осветени и стари. Лентите на някои микрофилми за определени служебници се предлагат само на позитив или негатив, а това отново предизвиква затруднения. Целият набор от приложения, съдържащ се в тази книга, позволява да го определя като ценен материал за бъдещи проучвания в областта на лингвистиката, литургиката, палеославистиката и палеографията.

В нашето технологично време не е никак трудно, за когото и да е, да напише мислите си и те да стигнат до мнозина. Проблемът е, че днес стойностните думи се давят в океан от празнословия, защото, както казва старецът Йосиф Исихаст: "Всеки, както живее, така и говори", а Истината се намира в думите на малцина.

• Такова е словото, събрано в тази книга. Истинно. "Думи за вечен живот". Слово, изречено не заради самото говорене, не от изблик на красноречие и заради красотата на думите, а за да направим нещо конкретно и практично - да ни научи на истини, които водят към вечен живот.

В книгата "Съвременни чудеса. Образи на благочестие и святост от съвременна България" са описани множество чудеса, някои от които вече забравени.  У нас има много духовници - архиереи, свещеници, монашестващи и миряни, показали висок изповеднически и молитвен подвиг. Освен разказите за съвременни чудеса, книгата съдържа и кратки бележки и описания на живота на подвижници аскети, подвизавали се в родината ни след 1944 г. Картината на техния подвиг е малко позната и е пестелива на щрихи, но крие в себе си голяма духовна сила. Атеистичният период нанесе тежък удар върху отшелничеството. Постниците, особено край Рилския манастир, бяха затворени и подвижниците  разпръснати. И все пак тук и там останаха смели последователи, които копнееха за молитвен подвиг в уединение.