Зигмунд Фройд (1856–1939), един от най-прославените учени на XX век, прекарва живота си като професор и психотерапевт във Виена, разработвайки теорията и практиката на психоанализата. Умира в изгнание в Лондон, където е принуден да емигрира след завладяването на Австрия от хитлеристка Германия.

• Психоанализата е революционна за времето си теория за психичния живот, разкрила съществуването на несъзнавана психична дейност. Нейната поява променя коренно дотогавашните представи за човешката психика.
• Едновременно с това Фройд разработва и метод за изследване на психиката и за лечение на психични разстройства, с което поставя началото на психотерапията.

През зимните семестри на 1915/1916 и 1916/1917 г. Фройд изнася двайсет и осем популярни лекции върху психоанализата пред широка аудитория във Виенския университет. В следващите години той доразвива своята теория и през 1932 г. написва още седем лекции, които отразяват новото в нея. Този том обединява двата цикъла лекции. Четенето им не изисква предварителни познания, те са поднесени достъпно и увлекателно и представляват може би най-подходящата първа стъпка за всеки, който иска да се запознае с психоанализата.

Lorem Ipsum

В "История на античната литература" са разгледани в достатъчен обем гръцката и римската литература през отделните им периоди от началото до настъпването на средновековието. Книгата е предназначена за нуждите на университетското образование, но нейната богата материя, дълбокият анализ на литературните факти, увлекателното изложение и ясният стил - я правят интересна за широк кръг читатели.

Lorem Ipsum

Книгата разглежда въпроса за формиране на българската народност. В хронологичен ред са представени данни из областта на историята, археологията, лингвистиката, етнографията, топонимията и антропологията, отвеждащи към далечното минало на българските земи и на българския народ. Изследването е фокусирано върху:

• Изясняване на понятието за "народност" като специфичен вид "историческа хореография" и етническа общност;
• Траки, славяни и прабългари;
• Народностно самосъзнание по време на византийското владичество;
• Изграждането на българската народност и завършването на етногеничния процес.

-------------------------------------------------------------------------------------------

При избор на опция „отпечатване в книжен формат“ поръчвате ксерокопие, което ще бъде подвързано като книга и доставено до посочен от Вас адрес от куриерска фирма „Спиди“ при завършване на поръчката.

 

Автор на "Първите три минути след сътворението" е Стивън Уайнбърг (род. 3.V.1933 г.) - професор по физика в Харвардския университет и старши научен сътрудник в Смитстъновата астрофизична обсерватория. Широко известен е с разработената от него теория, обединяваща електромагнитните и слабите взаимодействия между елементарните частици. Уайнбърг е лауреат на Хайнемавовата награда за математическа физика и на Опенхаймеровата награда през 1979 г. Получава Нобелова награда по физика. Член е на националната академия на науките на САЩ. "Първите три минути след сътворението" е компетентен и вълнуващ разказ за събитията през първите минути от зараждането на вселената. Съвсем доскоро учените не можеха да се доверят на никоя теория в тази област, но малко след средата на 20 в. тази ситуация коренно се променя. През 1965 г. радиоастрономите правят едно твърде неочаквано откритие - открит е космически радиошум, останал от взрива на ранната вселена. Незабавно започва теоретична дейност, довела до създаването на теория за ранната вселена, която днес е толкова общоприета, че астрономите я наричат "стандартния модел". С необикновена яснота и изящество Уайнбърг ни прави свидетели на първите три минути на вселената, като често прекъсва "действието", за да опише и анализира всеки "кадър" от събитията през този период. Книгата ни запознава с едно важно откритие на съвременната наука, което изменя начина, по който възприемаме нашия свят. Предназначена е главно за читатели без специална подготовка по физика и математика.

Фундаменталното шесттомно събрание на съчиненията на великия философ Фридрих Ницше е под общата редакция и съставителство на проф. д-р Исак Паси, който твърди, че: „от самото начало на XX век името на Фридрих Ницше започва да се превръща в идол, в кумир за рационалисти и ирационалисти, за моралисти и аморалисти, за национал-социалисти и анархисти, за аристократи и демократи, за религиозни сектанти и атеисти, за антисемити и иудофили, за консерватори и авангардисти, и дори за феминисти, вегетарианци и всякакви привърженици и противници на културата и всевъзможни културни ценности. А всичко това – кое повече и кое по-малко – съдейства за създаването на легендата за Ницше“. Фридрих Ницше е един от световните мислители, без които не можем да си представим модерната цивилизация. Неговият дух владее не само XIX и XX век, но без съмнение ще оплодотворява интелектуалните търсения и на XXI век. Включва следните съчинения:

• Раждането на трагедията или елинство и песимизъм
• Нисвоевременни размишления
• Човешко, твърде човешко
• Случаят Вагнер
• Ницше contra Вагнер

Съдържание: Глава I. Образуване и развитие на българската народност през средновековието (VII-XIV в.) Глава II. Ислямизационни и асимилационни процеси сред част от българското население през ХV-XVIII в. Глава III. Българската възрожденска нация и ислямизираното българско население Глава IV. Ислямизираното българско население в условията на капиталистическа България Глава V. Развитието на националновъзродителния процес сред потомците на ислямизираните българи в условията на социализма Глава VI. Културата на ислямизираните българи - неразделна част от общобългарската култура